Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Джеймс погледна крадешком към Яжара и видя, че тя разглежда сцената с безизразно лице. Уилям бе пребледнял, макар че и преди бе виждал мъртъвци.
— Кой би могъл да направи подобно нещо? — попита младият лейтенант.
— Същият, който убива сервитьорки и подпалва сиропиталища — отвърна Яжара.
Джеймс коленичи до трупа и каза:
— Този го познавам. Казва се Кнут. Пират е, подвизава се по крайбрежието и от време на време прескача до града да продаде заграбеното. Умен копелдак… всъщност очевидно не чак толкова умен.
— Какво искаш да кажеш? — попита Уилям.
— Имам една идея, но ще я запазя за себе си, докато не събера още информация — отвърна Джеймс. Погледна с едва забележима усмивка спътниците си и добави: — Не искам да ви изглеждам глупак, ако греша.
Изправи се, повика един от пазачите, посочи килията с единственият обитател и попита:
— Този за какво е тук?
Пазачът повдигна рамене.
— Не можахме да измъкнем много от него. Предполагам, че е някой местен пияница, скуайър. Изплашен е до смърт.
Джеймс махна на другарите си да го последват, мина по коридора и застана пред килията. Пияницата се бе вкопчил в решетките, сякаш се боеше да ги изпусне. Косата му бе побеляла, лицето — бледо и изпито от безбройните пиянски нощи. Очите му бяха подпухнали и притворени.
— Богове, богове — повтаряше той като в транс. — Успокой се, опитай се да се успокоиш де! Ей сегичка ще дойдат. Още малко и са тук… трябва да дойдат…
— Скови? — повика го Джеймс.
Мъжът отвори очи и подскочи уплашено.
— Джими! — възкликна той, като видя кой стои пред него. — Дала да те поживи! Дошъл си да ме спасиш!
— Не бързай, старче. Видя ли какво се случи?
— Ами да, че как, ама разбира се! — запелтечи уплашено пияницата. — Видях, че как, всичко видях аз. Ама бих предпочел да ме привикат в Залата на Лимс-Крагма, вместо да бях гледал какво става тук!
— За Кнут ли говориш?
Скови закима уплашено.
— Точно Кнут беше. Ти го знаеш, пират, навърта се край Носа на вдовиците. Все се хвалеше тоя хитрец, че нямало да увисне на бесилото. Самият принц щял да му подпише помилването, като чуе каква тайна пазел…
— Каква тайна? — попита Джеймс.
— Убий ме, ако знам, Джими. Кнут не щя да ми каже. Ако питаш мен, беше за някакво съкровище. Кнут трябва да го е скрил. За това е цялата работа, да знаеш.
— Кажи ни какво стана — намеси се Яжара.
Скови погледна към Джеймс.
— Ще ме пуснеш ли да си вървя?
— Ако ми хареса това, което чуя — отвърна Джеймс.
— Амии — поде Скови, — първо се чу онзи трясък отгоре, като че боговете блъскаха с юмруци по тъмницата. Разлюляха я цялата. Седях си на нара, ама едва не си ударих главата в покрива. Направо си изкарах акъла, да знаеш. А през това време гледам как оня тип слиза по стълбата. Грамаден мъжага, с брада и белег през едното око, с другото гледа на кръв. Кнут му казваше „Мечище“.
— И после какво? — подкани го Уилям.
— Ами Кнут значи започна да се кълне, че не бил го предал и тям подобни. Онзи уж му повярва, после протегна ръце и откъсна вратата. Влиза вътре значи, спокоен като планина, вади меча и хоп — посече другите трима нещастници. После нареди на Кнут да го последва, Кнут тръгна след него, а онзи се извърна, сграбчи го за гърлото и го вдигна във въздуха. Кнут риташе и квичеше като прасе, дето го колят, а онзи, Мечището де, все повтаряше: къде е, та къде е. Къде си го скрил? Какво направи с него?
— И после? — попита Яжара.
— Кнут все крещеше, че не бил направил нищо. Мечището му каза, че е лъжец, и започна да го реже, кълцаше го парче по парче. Дори не чакаше да чуе има ли отговор. Спря чак когато отгоре се чу шум от битка. После изрева като животно и разкъса каквото беше останало от Кнут на части. Да ти кажа — продължи Скови шепнешком, — жив съм само защото онова чудовище изтича нагоре. Той е безумец, Джими. И друг път съм виждал силни мъже, но не като този. Виждал съм и умопобъркани, но пак не като него. — Той вдигна очи към Джеймс. — Сега ще ме пуснеш ли?
— Освободи го — обърна се Джеймс към пазача.
Тъмничарят извади ключ и отвори вратата.
— Благодаря ти, Джими — запелтечи пияницата. — Никога няма да го забравя.
— Гледай да е така, Скови.
Докато затворникът се качваше по стълбите, Джеймс се обърна към спътниците си.