Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Щом шерифът е бил вътре, когато негодниците са взривили тъмницата, не бива да чакаме скоро помощ от двореца — заяви Джеймс.
— Да — каза навъсено Гурут. — Ще имат достатъчно време да осъществят пъкления си замисъл — какъвто и да е той. Досега не бях виждал някой да вдига във въздуха тъмница, за да проникне в нея — обикновено напъват в обратната посока.
— Сигурно защото им трябва някой, който е вътре — подметна Джеймс.
— Смяташ, че Лукас е в тъмницата? — попита го Уилям.
— Може би — отвърна Джеймс. — Няма да узнаем отговора, докато не влезем и ние.
— По-добре оставете жената при нас, докато дойде подкрепление — посъветва ги Гурут.
— Благодаря за загрижеността — отвърна сухо Яжара, — но мога сама да се грижа за себе си.
— Както желаете. — Капитанът сви рамене.
Приведени, тримата изтичаха назад по пътя, по който бяха дошли, и излязоха на кръстовището, където вече бяха извън обсега на стрелите. Изправиха се и се затичаха.
Скоро се озоваха от задната страна на градската тъмница, където зееше още една грамадна дупка.
— Това трябва да е от втората експлозия — отбеляза Уилям.
— По-скоро от първата — поправи го Яжара. — Атакували са от две страни.
— Е, скоро ще узнаем какво е станало — рече Джеймс, приведе се и се шмугна през стената в помещението на пазачите.
Очакваше всеки момент да бъде посрещнат със залп от стрели. Вместо това се натъкна само на двама души, които претършуваха джобовете на убитите стражари. Единият издъхна още преди да се обърне към Джеймс, вторият бе покосен от меча на Уилям. Джеймс даде знак да не вдигат шум, застана от едната страна на вратата и махна на Уилям да заеме позиция от другата. Яжара се прилепи до стената на крачка зад Джеймс. Едва тогава скуайърът надникна през отвора. Петима-шестима мъже, въоръжени с лъкове и арбалети, бяха заели отбранителна позиция и обстрелваха всичко, което се движеше зад отвора в стената. Ясно беше, че целта им е да задържат Гурут и хората му, докато някой друг вътре свърши онова, заради което е дошъл.
Джеймс погледна към Уилям и Яжара, после към вратата за долния етаж, където бяха разположени останалите килии. Знаеше, че оттам тръгва второ стълбище, свързващо предното помещение с квартирата на шерифа и тъмничната канцелария. Кой път бе избрал едрият мъж? Нагоре или надолу? Така или иначе, за да се справят с него, щеше да им е необходима помощта на Гурут, а това означаваше, че първо трябва да обезвредят стрелците.
Джеймс вдигна три пръста, но Яжара поклати глава и се тупна в гърдите, за да покаже, че иска тя да предприеме първия ход, Джеймс погледна към Уилям, който повдигна рамене, после кимна на Яжара.
Магьосницата пристъпи напред, вдигнала дясната си ръка високо над главата; с лявата стискаше тоягата. Джеймс пак настръхна от концентрацията на магична сила. Златисто сияние обгърна тялото на жената, придружено от едва доловим пукот, после сиянието се събра в малка сфера, която почти се побираше върху дланта й. Яжара запокити сферата нагоре и тя се превърна в топка от светлина и тупна в средата на мъжете с лъковете. В същия миг те изпуснаха оръжията си, свлякоха се на земята и се загърчиха в мъчителни спазми. Само двама останаха невредими и дори се опитаха да се обърнат, но Уилям и Джеймс вече скачаха към тях. Осъзнали, че лъковете им са неподходящи за бой от близко разстояние, те ги хвърлиха и измъкнаха затъкнатите в коланите кинжали. Джеймс посече първия, а Уилям настигна втория, който се опита да се измъкне, и го повали с един удар. Забелязали промяна в ситуацията, капитан Гурут и хората му мигом щурмуваха отвора в стената. Останалите непознати, все още обезсилени от атаката на магьосницата, побързаха да вдигнат ръце.
Гурут нареди на двама от шестимата си войници да пазят пленниците и се обърна към Джеймс.
— Едва ли са били само тези тук. Аз ще поведа хората си към долния етаж, а ти и твоите приятели проверете горе.
— И кой според теб трябва да е там?
— Само момчетата от смяната и един писар, Денисън. Шерифът и помощниците му спят в квартирите си. Но като гледам касапницата тук, съмнявам се някой от тях да е оцелял. — Той се почеса по брадата. — Идеално замислено нападение. Знаели са точно кога да ударят, за да срещнат минимална съпротива. — Той махна с ръка и тръгна към стълбището, водещо към долния етаж. Двама от войниците го последваха, като се озъртаха уплашено.
Джеймс кимна на Уилям и Яжара да го придружат и тримата се заизкачваха по стълбата към горния етаж на тъмницата. Тъкмо когато стигнаха средата, се разнесе още една оглушителна експлозия, която ги накара да спрат.