Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Джеймс кимна.
— И да не разговаря с никого.
— Странна история. — Яжара замислено поклати глава.
— Не зная каква е била тайната на Кнут, но, изглежда, Мечището ужасно много е държал да я узнае — заговори Джеймс. — Да не се казвам Джеймс, ако до утре заранта Арута не обяви награда от десет хиляди златни суверена за главата на Мечището. И тогава всички, които служат при него, ще се замислят дали да не го предадат и да пипнат голямата награда.
— А ние какво ще правим?
— Първо ще напиша бележка на Арута. — Джеймс се приближи към писалището. — После ще прегледаме цялата документация, в случай че нашето приятелче от долния етаж е оставило нещо, което да ни бъде от полза. А след това ще започнем да търсим две неща.
— Първото е тайната на Кнут. — Яжара го погледна и вдигна един пръст.
Джеймс кимна и вдигна два пръста.
— А номер две: Лукас. Бащата на Талия. Не бих се изненадал, ако едното ни отведе при другото.
„Хапещото куче“ беше кръчма със съмнителна репутация, каквито се срещаха доста край крондорското пристанище.
— Не бих казал, че ми е любимото местенце — бе коментарът на Джеймс.
Уилям се подсмихна.
— Бях чувал друго за младежките ти години.
Джеймс се пресегна и отвори вратата.
— Внимавай какви ги дърдориш вътре. Тук едва ли ще сме добре дошли.
Той влезе, следван от другите, които мигом разбраха какво има предвид. Очите на всички присъстващи бяха втренчени в Уилям, по-скоро в униформата на гвардеец, която носеше. Не пропуснаха кървавите петна и прахоляка.
В дъното на помещението имаше висока кръгла маса, около която стояха група мъже. Ако се съдеше по дрехите и обущата им, бяха все моряци.
Трима други, вероятно работници, които клечаха край огнището и се грееха, също изгледаха внимателно новодошлите.
Близо до вратата двама тежковъоръжени мъжаги млъкнаха веднага щом съгледаха влезлите.
За един продължителен миг в помещението се възцари тишина, после разговорите бяха подхванати отново. Джеймс фиксира с поглед съдържателя и се приближи към него.
— Какво искаш, мътните те взели? — бе топлото посрещане.
Джеймс се ухили. Уилям познаваше тази усмивка. Обикновено означаваше, че предстоят неприятности.
— Пиячка за мен и хората ми.
Съдържателят беше чернокос мъж с гъста коса, която изглеждаше, сякаш не е виждала гребен от години. Имаше изпития вид на човек, който доста често посяга към чашката. Той постави три халби на бара и изръмжа:
— Това ще ви струва шест гроша. Пийте и се махайте, тук не обичаме доносници.
— Колко е любезен — промърмори Яжара, докато посръбваше от ейла. Оказа се не само разреден, но и горчив и тя го остави.
— Теб ли наричат Пит Късметлията? — попита Джеймс.
Пухкавото лице се разцепи в усмивка.
— Тъй де, на мен ми викат така, значи, сигур щото много ми върви по тънката част. — Той намигна на Яжара и допълни: — Намини да ме видиш по-късно, сладурано, ще ти покажа с какво плаша дамичките.
И сложи ръката си върху нейната. Тя се усмихна, наведе се към него и прошепна:
— Ако не ни помогнеш да открием онова, дето го търсим, скоро няма да има с какво да ги плашиш.
Пит се захили и показа два реда нащърбени зъби, което никак не допринесе да стане по-привлекателен.
— Огън жена си ти. Да знаеш, че много обичам таквиз кат’ теб.
— Чухме, че един тип на име Кнут държал стая тук — намеси се Уилям.
— Кнут ли? — завъртя глава Пит. — Кнут ли казахте? Щото нещо недочувам напоследък, а и паметта ми не е каквато беше. — Той постави длан зад едното си ухо.
Джеймс се огледа и видя, че неколцина от присъстващите внимателно следят разговора им. Познаваше добре това място и не се съмняваше, че ако се опитат да попритиснат Пит, ще стане голям бой. Той извади от кесията на колана си две жълтици и ги сложи на тезгяха. Лицето на Пит мигом се проясни.
— А, тъй де, изведнъж взех да си спомням! — Той снижи глас: — Знам го аз стария Кнут. Дребен пират, но го биваше да се оправя в живота. Е, поне докато онези тъпаци, жандармите, не го прибраха на топло. — Той погледна към Уилям. — Без да се обиждаш, братче.
— Няма… поне засега — обеща Уилям. — Та този Кнут да е говорил нещо по-необичайно през последните няколко дни?
Пит не отговори. След известно време Джеймс сложи на тезгяха още една монета. Отново тишина и той измъкна четвърта жълтица. Пит прибра златото и продължи:
— Ха! За човек като него, дето обичаше да си попийва, кой може да каже кога казва истината? Но ще ви кажа, че не го бях виждал толкоз уплашен и когато онези типове, жандармите, го пипнаха, изглеждаше облекчен, сякаш точно на това се бе надявал. Мълчеше си и крачеше кротко с тях, а такива кат’ него ще дадат мило и драго да не ги тикнат в дранголника. — Джеймс кимна. — Но старият Кнут сякаш не беше на себе си през цялото време. Първом вдигна голям скандал и се сдърпа тук с едни момчета, дори прасна един от тях в лицето, като се появиха жандармите. Скочи му отгоре, удари го с халбата, даже го изрита в прасеца. Сякаш сам си търсеше белята, ще знаете.