Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
През отвора в горния край на стълбата нахлу дим и прахоляк, а когато тътнежът утихна, чуха гласа на капитан Гурут:
— Насочват се към северната порта!
— След тях! — извика Джеймс без капчица колебание. Тримата се промушиха през отвора в стената и се озоваха на просторна и оживена улица. Джеймс погледна към северната порта и забеляза някакъв едър мъж — стърчеше поне една глава над минувачите. Той си пробиваше безцеремонно път през тълпата, събрала се да види какво става в тъмницата. Джеймс, Уилям и Яжара се втурнаха след него.
Малко преди да стигнат тълпата, Джеймс погледна през рамо и видя, че Гурут и хората му са се счепкали с няколко наемници.
— Останахме само ние! — извика той на Уилям и Яжара.
Зяпачите, които току-що бе разблъскал едрият мъжага, бяха разбутани отново — този път от Джеймс и приятелите му.
— Дайте път! — викаше Джеймс. — Държавни дела!
Тъй като гласът му почти не се чуваше в шумотевицата, се наложи Уилям, който бе по-едър и плещест от него, да излезе напред и да проправя път.
— В името на принца, дайте път! — викаше Уилям.
Ала вече бяха изгубили няколко безценни минути и едрият мъж се бе скрил от погледите им. Тъкмо когато приближаваха кръстовището с пътя, водещ към северната порта, отекна поредната мощна експлозия, последвана от викове и болезнени писъци.
Стигнаха ъгъла и видяха голяма двуетажна сграда, обхваната от пламъци. От долните прозорци струеше дим, а по стените пълзяха огнени езици.
— Боже! — възкликна Джеймс. — Той е запалил сиропиталището! Четири жени и един мъж изкарваха уплашените деца през предната врата. Джеймс изтича при тях.
Мъжът се обърна, хвана го за ръката и извика:
— Някой подпали сиропиталището! Хвърлиха граната през прозореца! — Той посочи с разтреперана ръка. — Лумнаха пламъци и едва успяхме да се измъкнем.
— Има ли деца вътре? — попита Яжара.
Вместо отговор откъм втория етаж долетя писък. Мъжът се закашля и обясни мъчително:
— Опитах се да се кача горе, но пламъците ми преградиха пътя.
— Колко деца има там? — попита Уилям.
— Три — отвърна с плач една от жените. — Тъкмо ги виках за вечеря, но тези горе се забавиха…
— Ще се опитам да направя нещо — заяви Яжара.
— Какво? — попита Джеймс.
— Зная едно заклинание, което пази от топлината, стига да не се допираш до пламъците. Но е доста краткотрайно.
— В такъв случай го използвай веднага, жено — подкани я мъжът от сиропиталището. — Инак нещастните хлапета са обречени.
Уилям понечи да си свали ризницата, но Джеймс го спря.
— Почакай, аз съм по-бърз от теб. А и не нося ризница. — Той подаде рапирата си на Уилям и заяви: — Готов съм.
— Заклинанието ще те пази от огъня — обясни му Яжара, — но трябва да внимаваш да не вдишваш дима. — Тя извади носна кърпичка и му я подаде. — Сложи си я пред носа и устата.
После затвори очи, сложи дясната си ръка на рамото на Джеймс, а опакото на лявата опря в челото си. Промърмори нещо полугласно, сетне добави:
— Готово. Произнесох го. А сега побързай, защото няма да действа много дълго.
— Нищо не почувствах — оплака се Джеймс.
— Няма какво да чувстваш.
— Но обикновено когато се концентрира магична сила…
— Тръгвай! — почти извика тя. — Нямаш време!
— Но…
— Тръгвай де! — повтори тя и го бутна силно.
Джеймс скочи през вратата и се приведе при вида на пламъците, които облизваха тавана. Изненада се, че не усеща никаква топлина. Димът обаче го накара да се закашля, а очите му се насълзиха. Едва сега съжали, че не бе успял да намокри кърпичката на Яжара. Насочи се към стълбата, като се препъваше в преобърнатата маса и столовете.
Скоро стигна горния етаж и почти веднага чу тъничките гласчета на децата, които пищяха и кашляха мъчително.
— Стойте там, деца! — извика им Джеймс. — Идвам да ви взема!
Изтича по коридора и надзърна през първата врата — вътре имаше детски легла, подредени на три реда. Две момчета и малко момиченце се бяха свили в ъгъла, втренчили изплашени очи в разгорелия се насред стаята огън. Момчетата бяха седем-осем годишни, а момиченцето — около четиригодишно.
Джеймс коленичи и протегна ръце.
— Елате при мен.
Децата заобиколиха огъня и се хвърлиха в прегръдките му.
— Ти се покатери на гърба ми — нареди Джеймс на най-голямото от децата, а другите две вдигна на ръце. — Ей, не стискай толкова силно, че ще ме удушиш!
Изправи се и забърза назад към стълбите. Когато наближи площадката, видя, че огънят е обхванал целия долен етаж.