Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Джеймс кимна.
— Откъде да започнем? — попита Уилям.
— От каналите, откъде другаде? — засмя се Джеймс.
Пред „Шарения папагал“ имаше пост.
— Саймън? — провикна се Уилям, познал войника. — Какво е положението?
— Засега е спокойно, лейтенант. Изнесоха телата и ги откараха в храма на Лимс-Крагма, за да ги подготвят за последния им път.
— Има ли още пазачи? — попита Джеймс.
— Само Джек охранява задната врата, други няма, скуайър. Тагарт им нареди да отнесат телата в храма. Сигурно не очаква, че някой може да се върне тук. Чакаме довечера да ни сменят други две момчета, за да слезем при останалите.
— Къде да слезете? — попита Джеймс.
— Ами как къде — в каналите, разбира се. Ама Не сте ли чули?
— Какво да чуя? — попита Джеймс.
— Разказва го един тип, дето са го пуснали преди няколко часа от тъмницата. Долу, в каналите, имало скрито пиратско съкровище. Планини от скъпоценни камъни и злато. Каза също, че някакъв пират на име Мечището нападнал тъмницата, за да узнае от едного там къде точно е съкровището.
— И сега каналите гъмжат от ловци на съкровища — въздъхна Уилям.
— Това е самата истина, лейтенант — кимна Саймън. — Каза ми го един градски жандарм, който мина оттук само преди няколко минути. Говори се, че Шегаджиите се опитвали да прогонят всички отдолу, за да приберат съкровището за себе си.
Джеймс въздъхна.
— Чудя се какво ли още може да се случи, та да ни попречи да открием Лукас.
— А, скуайър, щях да забравя. Разправят също, че долу имало някакво чудовище.
— Шегуваш се, нали? — обърна се Джеймс към Саймън.
— Какво говорите, скуайър? — обиди се войникът. — Преди две нощи открили из залива да плува някакъв труп, целият надъвкан. А после едни типове в „Хапещото куче“ разправяли, че ги нападнал звяр, едър като бивол, с дълги ръце и големи зъби.
— И след всичко това си готов да слезеш долу? — обърна се Яжара към Джеймс.
— Естествено не — отвърна някогашният крадец. — Само дето нямаме друг избор. Ако искаме да заловим Мечището, трябва преди това да открием Лукас. Имам една идея къде може да се крие. Хайде, да не губим повече време. А ти — обърна се Джеймс към Саймън — прати по някого вест до принца, че сме долу и ще ни е нужно подкрепление.
— Както наредите, скуайър — отвърна войникът. Джеймс понечи да тръгне, но той го спря. — И още нещо.
— Какво има?
— Преди малко плъзна още един слух. — Той се огледа, за да провери дали не ги подслушват. — Някакви типове чак от Рибарското село се появили от един от каналите и влачели част от своите — изглеждали много зле.
— Шегаджиите? — попита Джеймс, предположил, че рибарите са се натъкнали на Гилдията на крадците.
— Не, не са срещали Шегаджии, скуайър. — Той отново снижи глас. — Твърдели, че ги нападнало онова чудовище, за което ви разказвах. Отишли право в храма на Дала и помолили монасите да се погрижат за ранените им другари.
— Пак ли чудовището? — попита Уилям с нотка на съмнение. — Стига с тия глупости.
Саймън сви рамене.
— Казвам ви каквото съм чул, лейтенант. Било доста едро… дваж човешки бой. Един от рибарите разправял, че ги пресрещнало в тунела и започнало да им троши кокалите.
— Страхотно — завъртя глава Джеймс. — Направо страхотно. — Той махна с ръка и поведе другарите си към задната стаичка, където покрай стените имаше рафтове с припаси. Извади ключа, който бяха открили в стаята на Кнут, и размести няколко чувала с фасул. Отзад се показа врата с ключалка, в която ключът пасна съвсем точно. Едно тихо изщракване им подсказа, че вратата е отключена.
— Наведете си главите, че таванът е нисък — предупреди ги Джеймс. — Уилям, иди намери фенер.
Уилям отиде в гостната и скоро се върна с фенер в ръка.
— Можем да влезем от много места — обясни им Джеймс, — но оттук най-лесно ще проследим Лукас.
Взе фенера от Уилям и ги поведе в мрака.
— Внимателно, тук се спускаме — предупреди шепнешком Джеймс, докато се промушваше през отвора, свързващ складчето на Лукас с един от подземните канали. Обърна се и подаде ръка на Яжара. Уилям скочи последен и стъпи върху нещо, което се размаза под обувката му.
— Каква воня! — оплака се той, докато се опитваше да остърже подметката си в един от щръкналите над високата до глезените вода камък.
Джеймс се обърна към Яжара.
— Опасявам се, че не точно това имах предвид под разходка из града. Но зовът на дълга…
— Наистина ли смяташ, че твоят приятел Лукас е минал оттук? — попита тя.