Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
— Може ли да видим стаята му? — попита Джеймс.
Пит се престори на оскърбен.
— Ама какво си въобразявате? Това тук е почтено място! Не мога да позволя всякакви типове да се мотаят из стаите на гостите ми.
Джим подхвърли на бара още две жълтици й прошепна:
— Твоя гост го накълцаха на парчета.
Пит прибра монетите.
— Е, в такъв случай едва ли ще има нещо против. Ето ви ключа. Първата врата отляво след стълбите. Гледайте да не вдигате шум, за да не безпокоите останалите гости. И да не забравите после да ми върнете ключа.
Тримата се качиха по стълбите и се озоваха на неголяма площадка с четири врати, две отпред и по една отляво и отдясно. Джеймс спря пред вратата отляво и пъхна ключа в ключалката.
Тъкмо когато завърташе ключа, чу шум отвътре. Отстъпи назад, извади рапирата и изрита вратата. Вътре едър мъжага ровеше в ковчеже, поставено върху неоправеното легло. При шума на отварящата се врата се обърна и измъкна от колана си кинжал.
— Хвърли оръжието! — кресна му Джеймс.
Мъжът подметна кинжала във въздуха, улови го за острието и го запрати по Джеймс.
— Легни! — извика Джеймс и се просна на пода. Кинжалът профуча само на сантиметри над него.
Разнесе се трясък на строшено стъкло и когато Джеймс вдигна глава, видя, че мъжът се е хвърлил през прозорчето, което гледаше към задния двор на кръчмата. Уилям прескочи Джеймс и се озова пръв при прозорчето.
— По дяволите! — изруга той, като надникна навън.
— Какво? — попита Джеймс и застана до него.
Уилям му посочи. Мъжът лежеше проснат на калдъръма под тях. Ако се съдеше по ъгъла, под който бе извит вратът му, със сигурност си го бе строшил.
— Претършувай наоколо — нареди Джеймс на Уилям, — а ние с Яжара ще слезем да го огледаме отблизо.
Когато слязоха в гостната, Пит се опита да ги спре.
— Къде ми е ключът?
— Уилям ще ти го остави, когато свърши — обясни Джеймс. — Тази ли води към задния двор? — Той посочи една врата зад бара.
— Да, защо?
— Защото там лежи труп — отвърна Джеймс и отвори вратата.
Пит опря лакти на бара и въздъхна с безразличие.
— При мен това си е ежедневие, момко.
Джеймс отиде до трупа и клекна до него. Мъжът стискаше в ръката си малка кесийка. Той я измъкна и надникна вътре. Имаше само един ключ.
— Откъде според теб е това? — попита Яжара.
— Не съм сигурна, но ми се струва странно познат.
Появи се и Уилям.
— Горе няма нищо за крадене. Само дрехи.
— За това е дошъл. — Джеймс му показа ключа.
Уилям го взе и се премести на светло, за да го разгледа по-внимателно. После посочи знака в основата на ключа.
— Виждаш ли този символ?
Джеймс го взе и го разгледа отблизо.
— Ами че това е ключът на Лукас! Същият, с който отключва вратата към каналите.
— Значи няма съмнение, че негодникът е търсел точно него — каза Яжара. — Но какво се крие зад всичко това?
Джеймс се чукна с ключа по брадичката.
— Лукас има таен изход към канализацията — в един склад зад бара. Даваше този ключ при нужда и срещу заплащане.
— Значи Кнут е използвал тайния изход на Лукас — рече Уилям. Джеймс кимна.
— Точно така. Вероятно за да скрие съкровището от последния си набег — онова, за което говореше Скови. Същото, дето щяло да му изкара помилване от Арута.
— Как мислиш, дали не е откраднал ключа от Лукас? — попита Яжара.
— Подозирам, че и двамата са били замесени в тази история. Убиецът на Кнут е искал да узнае къде се намира нещо. Предполагам, че става дума за съкровището.
— Значи, когато се е появил Мечището, Лукас е избягал в каналите — обади се Уилям. — Но защо не е потърсил теб или принца?
— Може би не е успял — рече Яжара.
Джеймс поклати глава.
— Лукас е единственият човек, който познава каналите, без да членува при Шегаджиите. Освен мен естествено. Там долу разполага с поне няколко тайни местенца. Сигурно е знаел с какъв човек си има работа — говоря за Мечището. Откакто го познавам, Лукас винаги е вървял по тънката разделителна линия между закона и престъплението.
— И дъщеря му плати цената за това — подметна огорчено Уилям. Джеймс положи ръка на рамото му.
— Факт, с който Лукас едва ли ще успее да се примири, повярвай ми.
— Ако преди това не го открие Мечището — посочи Яжара. — Значи задачата ни е от ясна по-ясна — да намерим Лукас, преди да го намери Мечището.