Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— В основни линии, това е.
— Какво ще ни донесе Антония?
— Предполагам, три автоматични пушки МАК-10. Имат по-далечен обсег и са по-точни. Освен това имат специални заглушители; чува се лек пукот, но не и гърмеж. Ако изобщо ни се наложи да стреляме, бихме могли да избягаме, без да издадем истинското си местоположение.
— Антония… госпожа Скофийлд разбира ли от тези неща?
— Колкото нас двамата. Тя е в крак със света, който напуснах, много повече от мен. Не може да забрави колко дълго бяхме бегълци. Все още е убедена, че и сега бягството ни продължава. Мен ако питаш, Тони може да облече водолазен костюм и да взриви цял разрушител, ако някой от нас — или пък Таленков — бъде застрашен.
— Невероятна жена.
— Да, наистина — нежно се съгласи Беоулф Агът. — Без нея нито Василий, нито аз щяхме да оцелеем… Ето я и нея!
— Реших за себе си да взема узи — задъхано рече Антония, щом разтвори последните ниски палми и хвърли оръжията на земята. — По-леко е и е най-подходящо за стрелба отблизо. — Тя свали и платнената чанта от рамото си. — Донесох по шейсет патрона за всяка от пушките, в торбичките с червени ленти са; моите са в синята… Сега какво, скъпи?
— О, тя се е разнежила! — възкликна Скофийлд. — Също както навремето в Аячо и Бонифацио, нали, Тони?
— Гади ми се от тия спомени, копеле такова.
— Както виждаш, Кам, достойно се справя със ситуацията. Нали, момичето ми? Имаш ли фенерче в тази твоя вълшебна чанта, Прайс?
— Разбира се.
— Извади го, включи и обходи безразборно с лъча наоколо. Не го насочвай към корабчето, но освети около него. Целта е жертвите ни да го забележат.
— Надявам се, знаеш какво правиш — рече Камерън.
— Казано с твоите думи, момчето ми, и зная, и не зная. Просто ми е ясно, че така можем да спестим време, а ние винаги се стремим към това, нали?
— Безспорно — съгласи се Прайс, включи мощното фенерче и направи няколко кръга в тъмното небе, като накрая го насочи към внезапно приближаващия в далечината силует.
— Смени курса! — каза Скофийлд. — Беше се насочил към Означение двайсет и четири и обърна! Добра работа свърши, младежо.
— А сега какво? — попита Камерън.
— Ще изпратят някой скиф — рече Антония. — Аз ще мина вдясно от задънения залив, ти мини отляво, Кам.
— А после? — попита по-младият мъж.
— Ще видим какво ще пристигне — отвърна Скофийлд и намести ракетомета между скалите. — Ще се прицеля в движещата се мишена. Който и да е останал на борда, ще бъде на палубата… Тогава ще знаем какви са ни шансовете.
— Да предположим, че и те разполагат със същото оръжие — рече Камерън. — Седемдесет и пет милиметрово или нещо подобно. Могат да взривят острова ви!
— Ако зърна раздвижване, а и човек, който да тича към него, пръв ще взривя всичко.
Корабът — всъщност малък траулер — напредваше към Означение 26 и щом приближи на двеста метра, на носа можеше да се види едрокалибрено оръдие, достатъчно голямо и мощно, за да взриви катер на бреговата охрана. Но мъжете на борда — виждаха се трима — бяха заети със спускането на моторна надуваема лодка във водата. Капитанът излезе от кабината, очевидно издавайки нареждания за пускане на котва, сетне вдигна бинокъл пред очите си и се видя, че на кръста му виси пистолет в кобур.
— Познавам това лице! — възкликна Прайс. — Швед е, от списъка на терористите в Стокхолм. Един от заподозрените в атентата срещу Палме!
— Намерил е своя дом — рече Скофийлд. — Сега наистина искам да се кача на борда.
— Бъди внимателен, мили.
— Още е ядосана… Ще внимавам, любима, върви на десния фланг. Но, за Бога, стой ниско приведена и използвай нашата малка джунгла. Помни, той има същия бинокъл за нощно виждане като нашия.
— Тръгвам.
— Ти също, Прайс, върви наляво. Ще поставим копелетата под кръстосан огън. Ако се наложи да стреляш, гледай първите куршуми да минат над главите им. Искаме пленници, а не трупове.
— Разбирам, сър.
— Престани с това глупаво обръщение. Не съм ти наставник. Просто човек, когото си срещнал напълно случайно.
Надуваемата лодка стигна до брега на не повече от петдесет метра от Скофийлд и ракетомета. От дясната страна на подковообразното заливче Антония стоеше в сенките на островната джунгла, стиснала узито в силните си ръце. На далечния ляв фланг Прайс бе коленичил до голям вулканичен камък, приготвил пушката си за стрелба. Първият от тримата мъже в гумената лодка скочи през носа, в лявата си ръка държеше оръжие, в дясната — въже. След него скочи мъжът в средата, сграбчил с две ръце автоматична пушка. Капитанът на кърмата изключи двигателя и последва останалите; той бе въоръжен по същия начин. Съчетана, огневата им мощ не беше за подценяване.