Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— С твое разрешение — прекъсна го Камерън, като вдигна ръка, попаднала в отблясъка на свещите. — Както ти казах, спомням си смъртта на Юриев, защото ме бе потресла с жестокостта си, но убийството на генерал Блакбърн не помня. Може би съм бил твърде малък. Вероятно шефът на генералния щаб не е могъл да впечатли едно десетгодишно хлапе.
— Нямаше да си го спомняш и два пъти по-възрастен да беше — гласеше отговорът на Скофийлд. — В съобщението се казваше, че Антъни Блакбърн е починал от инфаркт, както четял Библията в библиотеката си у дома. Елегантна формулировка, като се има предвид каква беше истината. Убит бе в изключително скъп публичен дом в Ню Йорк по време на доста извратени секс-занимания.
— Но защо той е бил мишената? Само защото е оглавявал генералния щаб?
— Блакбърн беше не само ръководител, той беше и блестящ тактик. В известен смисъл руснаците го познаваха по-добре от самите нас; проучили го бяха в Корея и във Виетнам. Знаеха, че основната му цел е стабилността в света.
— Добре. Разбирам. И така, вие двамата с Таленков започнахте да разговаряте. Как се насочихте към Матарезе?
— Предишният директор на КГБ… не помня точно името му, май беше Крупсков… някой беше стрелял по него. Раните му били смъртоносни и преди да издъхне, повикал Василий при себе си. Разказал му, че проучил докладите за смъртта на Юриев и Блакбърн. Стигнал до заключението, че убийствата са дело на тайна организация, наречена Матарезе, зародила се в Корсика. Обяснил на Василий, че била плъзнала навред, изнудвала висши държавни служители, придобивала невероятно влияние в страните от Третия свят и Източния блок.
— А работил ли е този Крупсков с тях… с организацията? — попита Прайс.
— Според него всички ние сме работили с нея, и то от години. Изпращани били покани за среща насред голо поле или в някоя гора, далеч от любопитни погледи, където мъже в сянка се срещали с други мъже, изпълзяващи от други сенки. Сключвали пъклени сделки, произнасяли се единствено думите „убий го“ или „убий я“, „ние плащаме“.
— И успявали да се измъкнат?
— И едните, и другите — отвърна Скофийлд. — Благодарение на пипалата им, на пипалата на организацията. Знаели от какво се нуждаят екстремистите, използвали ги като маши, а следите никога не водели към автора на замисъла.
— Все някъде трябва да е имало отчет за платените суми. Как ставало плащането?
— Неофициално. Секретни операции, неподлежащи на проверка и проучване в името на националната сигурност. Чудесна формулировка, за да купиш всичко, което поискаш, когато не можеш да го получиш по законите на правото или морала. Руснаците, естествено, имаха по-малко проблеми от нас, но и ние не изоставахме кой знае колко. Казано направо, правителствата ни официално не бяха във война, но ние воювахме. Беше се забъркала страхотна каша, а ние бяхме оръдията.
— Доста си циничен.
— А ти какъв очакваш да бъде? — надигна се от своя бял стол Антония Скофийлд. — Хора като съпругът ми и Василий Таленков бяха убийци на свобода, убийци, които трябваше да отнемат живота на мъже и жени, защото, ако не убиеха, нямаше да се поколебаят да ги убият. И защо? Докато свърхсилите демонстрираха взаимна добронамереност по паради под звуците на военна музика и прокламираха разоръжаване или там каквото им дойде наум, агенти като Брандън Скофийлд и Василий Таленков получаваха заповеди да убиват. Каква е била логиката, Камерън Прайс?
— Нямам отговор, госпожо Скофийлд… Антония. Времената бяха други.
— А с какво твоето време е по-различно, Кам? — попита Беоулф Агът. — Какви са заповедите, които получи? Кого преследваш?
— Мисля, че става дума за терористи. И сред най-опасните може би са онези от Матарезе, защото това е един нов вид тероризъм.
— Правилно, млади човече — съгласи се Скофийлд. — Засега може и да не предприемат масови убийства или палежи, по-скоро плащат, за да бъдат извършени, или ги внушават на нищо неподозиращи, програмирани психопати, ала не биха се поколебали и сами да изцапат ръцете си, ако това е част от стратегията им.
— Но стратегия за какво?
— Изграждането на пагубен международен картел, чиято цел е да трупа все повече финансова мощ.
— Приближавайки се до тази цел, те ще трябва да отстранят конкуренцията, да елиминират всички свои съперници, където и да се намират те.
— Е, схвана най-накрая. Капитализмът е в амок, заплашва да излезе от релсите. Превръща се в монолитен татко Уорбъкс, който натиска всички копчета, задава правилата на играта, пуска в ход лъжливо състезание между неравностойни партньори. И какво идва след това, агент Камерън Прайс?