Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Как?
— Ще изтичаш обратно към къщата и после по западната пътека, покрай лагуната и оттам ще изстреляш още една ракета. Запали първата, да речем, след осем минути, втората след единайсет. Не си ли спомняш?
— Започвам да се досещам… Ливорно, Италия, ако трябва да бъдем точни.
— Там свърши работа, нали?
— Да, така беше, скъпи. Тръгвам. — Антония изчезна в храстите.
— Тъй като никога не съм бил в Ливорно… всъщност не по едно и също време с вас двамата — обади се Камерън, — имате ли нещо против да ми обясните какво сте правили там? И какво се очаква да свърша аз междувременно?
— Можеш ли да плуваш?
— Да. Имам професионална квалификация за гмуркане до сто метра и всички удостоверения на водолаз.
— Много похвално, но тук нямаме бутилки с кислород, нито пък разполагаме с време, за да наденеш костюма на Човека паяк. Питам можеш ли да плуваш по най-обикновен начин?
— Разбира се.
— Колко дълбоко можеш да плуваш под водата? Без плавници?
— Поне петнайсет — двайсет метра.
— Това трябва да свърши работа. Отплувай до траулера, гмурни се под него, излез от другата страна, качи се на палубата и плени оня кучи син. Имаш ли нож?
— Иска ли питане?
— Тръгвай, докато капитанът е още долу.
Прайс бръкна в торбата си, измъкна колана с ловджийския нож, затегна го на кръста си и хукна към брега. Хвърли се във водата и с мощни загребвания, без да откъсва очи от палубата, се насочи към траулера, който бе на около двеста метра. Капитанът се показа от кабината и Прайс се гмурна под водата. Шест, девет, дванайсет метра, изплува да си поеме въздух в тъмнината, сетне се гмурна отново и после отново, докато стигна траулера. Мина под него и изплува откъм десния борд.
Вдигна ръка над водата и погледна водоустойчивия си часовник. Светещият циферблат показваше, че е доплувал за шест минути; първата ракета щеше да се появи след по-малко от две минути. Прайс бавно се отправи към носа. Щом ракетата осветеше небето на изток, капитанът без съмнение щеше да се спусне към кърмата, която бе насочена на изток. Това щеше да бъде най-добрата и може би единствената възможност да се качи на борда незабелязано. Камерън съзнаваше, че ножът е единственото му оръжие, а острието съвсем не бе равностойно на пистолета в кобура на капитана.
Ето я! Ярка светлина експлодира в нощното небе отляво на траулера. Запулсира, докато се издигаше, сетне, достигнала апогея си, отново блесна ослепително, застина за миг и започна бавно да пада, полюшвайки се. Накрая изчезна в тропическата гора.
— Михаил, Михаил! — изкрещя капитанът, очевидно по радиотелефона, докато тичаше по палубата. — Какво беше това?… Михаил, отговори ми! Къде си?
Прайс изскочи от водата с протегнати ръце; достигна страничния шпангоут, който представляваше лека издатина, но напълно достатъчна като опора. Сграбчил дървото, той се изтласка нагоре и протегна ръка над главата си, докато стигна планшира; останалото беше въпрос на тренинг. Прехвърли се през парапета, стовари се по гръб на палубата и задиша дълбоко. Само след секунди живителен въздух изпълни дробовете му, сърцето успокои ритъма си. През цялото време капитанът швед, разпознатият известен терорист, не спираше да крещи в безмълвния радиотелефон.
— Михаил, ако ме чуваш, ще открия огън! Това е сигнал незабавно да се върнеш на кораба! С теб или без теб, махам се оттук!
Ето я братската загриженост на Матарезе. Ето какво остава, ако се постави на изпитание лоялността, помисли си Камерън. Старшият офицер щеше да изостави подчинените си в смъртоносна неизвестност, за да спаси собствената си кожа. Прайс се зачуди защо ли е изненадан. Скофийлд беше намекнал именно това.
Ето я и втората експлозия! Далече вдясно, на запад, небето избухна в пламъци, светлината беше по-силна, по-ослепителна, отколкото при първата ракета — а може би случаен облак бе закрил луната? Кам бързо скочи на крака и в същия миг се чу грохотът на оръдието, залп толкова силен, че сигурно бе пробил дупка в палмовата зеленина на острова. Мъжът се промъкна покрай стената на кабината; луната се появи отново. Изпадналият в истерия капитан се втурна към кърмата, притиснал към очите си бинокъла.
Благодаря ти, рече наум Прайс, като приближи бавно и безшумно откъм гърба на мъжа. Лесно е, когато всичко си предвидил. Той стовари левия си юмрук в кръста на шведа, а с дясната си ръка сграбчи кобура му, отвори го и издърпа големия автоматичен Магнум 357. Капитанът закрещя от болка и падна на палубата.
— Хайде, господин Викинг, не те ударих чак толкова силно. Само леко натъртване на прешлена. Според твоя австралийски новобранец Хари, ти си доста по-добре платен от тях. Убеден е, че той, лондончанинът Джак, и префърцуненият Михаил ще бъдат принесени в жертва на гладните диваци… Ставай, кучи сине! Ти взриви катера на бреговата охрана, уби всички онези млади момчета! Ако не смятах, че може да има полза от теб, с радост щях да пусна един куршум в гърлото ти. Ставай, негоднико такъв!