Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Да не искаш да кажеш, че съм някакво изкопаемо, озовало се в непознат свят? — прекъсна го отново Брей.
— Само що се отнася до технологичните новости — отвърна водачът с неприкрито раздразнение. — Базите данни са усъвършенствани отвъд границите на въображението, всеки час уредите сканират по електронен път и съхраняват хиляди документи, възможната дълбочина на проучване е невероятна.
— Което означава, че ако случайно спомена някои от тези имена на заинтересовани страни, това може да насочи към нови — нови имена, нови компании, правилно ли разбрах? Цялата история на бизнеса в Бостън ще трябва да бъде пренаписана.
— Исках да кажа, господин Скофийлд — изрече натрапникът през зъби, сякаш се обръщаше към сенилен идиот, — че сме готови да ви платим няколко милиона долара, за да изчезнете отново. Южна Америка, островите на юг в Тихия океан, където пожелаете. Имение, ранчо, най-доброто, което може да се купи за вас и съпругата ви.
— Всъщност ние никога не сме били женени, споразумяхме се да не се обвързваме…
— Това за мен няма значение. Просто ви предлагам прекрасна алтернатива на това, което имате в момента.
— Тогава защо просто не дойдохте тук и не ни взривихте с оръдието си? Можехте да ни изгорите, за да сте сигурни, че ще бъда убит и следователно проблемът ви щеше да бъде решен.
— Напомням ви, че офицер Прайс беше проследен дотук. Това щеше да доведе до неприемливи усложнения. Впрочем къде е той?
— Госпожа Скофийлд го развежда из нашата лагуна; много е красива на лунна светлина, колкото и да е оскъдна в момента… Значи не отхвърляте това решение, а само последствията.
— Също както бихте сторили и вие на млади години. Беоулф Агът бе най-прагматичният от агентите, работещи под дълбоко прикритие и изпълняващи свръхсекретни мисии. Той убиваше, когато бе убеден, че е наложително.
— Това не е съвсем вярно. Той убиваше, когато беше необходимо — има разлика. Убеждението или наложителността нямаха нищо общо.
— Достатъчно. Какъв е отговорът ви? Да изживеете дните си в лукс и удобства или да останете в тази малка островна колиба? И да умрете тук.
— Мили Боже, какво трудно решение! — рече Скофийлд и снижи автоматичната си пушка срещу скалите. Сякаш потънал в размисъл, закри очи с лявата си ръка, но без да изпуска от поглед натрапника. — Би било чудесно за жена ми, моята вярна, но незаконна съпруга… и все пак в мислите си няма да намеря покой… — През леко разтворените си пръсти Беоулф Агът наблюдаваше ловките движения на мъжа, който бавно плъзгаше дясната си ръка под разтвореното яке… Внезапно го отметна и посегна към пистолета, втъкнат в колана. Преди да успее да натисне спусъка, Брей вдигна оръжието си и стреля само веднъж. Наемникът на Матарезе падна на пясъка, от раната на гърдите му потече кръв.
— Какво беше това? — долетя глас от радиотелефона на мъртвеца. — Чух някакъв пукот! Какво беше?
Скофийлд изтича до трупа, издърпа го в храстите, след което извади малкия предавател от джоба на якето и го изключи. Прикри се в сенките и тихо извика:
— По мълчанието ви, мои скрити гълъбчета, съдя, че сте изпълнили задачите си. А сега ви моля много внимателно да се върнете при Дядо Коледа.
— Моят човек спи — обади се Прайс и се показа от храстите, оградени с палми. — Ще откара поне няколко часа.
— Ето го и другия, пристига на четири крака — добави Антония и изпълзя заедно с пленника си от листака. — Третият къде е?
— Държа се твърде неучтиво. Опита се да ме убие. Сега изкупва греховете си в нашата джунгла.
— Какво ще правим сега, съпруже?
— Най-простото нещо на света, момичето ми — отвърна Скофийлд и погледна през бинокъла за нощно виждане. — Ще събудим състраданието на капитана на така наречения траулер… Кам, носиш ли въже във вълшебната торба?
— Не.
— Не си достатъчно находчив. Свали си фланелката, накъсай я на ленти и завържи ръцете и краката на пленника на Тони. С каквото остане му запуши устата, пък и малко физическа анестезия ще бъде от полза.
— За мен ще бъде удоволствие. — Прайс се хвана на работа и се справи за по-малко от деветдесет секунди.
— Ами аз, Брей?
— Почакай, любима — отвърна Скофийлд, все още загледан през бинокъла. — Ето го. Тръгва надолу, сигурно към радиото. Не поглежда към брега, очевидно е останал сам на борда!
— Следователно?
— Следователно бягай към къщата и донеси няколко сигнални ракети, четири-пет ще свършат работа. После се спусни стотина метра по източната пътека и изстреляй едната.
— Но защо, за Бога? Той ще разбере, че сме тук!
— Той вече знае, скъпа моя. Сега трябва да го объркаме.