Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Изведнъж откъм тъмния бряг на малкото заливче долетя гласът на англичанина.
— Джак, Хари, открих какво било! Толкова са много, че не мога да ги преброя. Десетки малки плочи, свързани към централен кабел! Тук са, ей ги; това им е електричеството!
— Аз пък намерих теб — рече Скофийлд и се изправи иззад тъмните скали на брега, стиснал в ръка автоматичната пушка със заглушител. — Предлагам да се отървеш от твоята АК-47, преди да се изнервя и да пусна някой куршум в челото ти. Не одобрявам това оръжие; то убива хора.
— Господи, това наистина сте вие!
— Какво каза?
— Беоулф Агът, кодовото ви име.
— Как ме разпозна на тая светлина?
— Слушал съм гласа ви на запис.
— Защо ме търсиш толкова упорито? Не че е трудно да бъда открит.
— До скоро нямахме причина да ви търсим. Беоулф беше забравен, просто изчезнал беглец.
— А сега се появих отново?
— Знаете причината не по-зле от мен. Старицата в Челябинск, Рене Мушистин на онази яхта.
— Чувал съм за тези хора.
— Защо иначе новият Беоулф Агът, любимецът на Управлението, прехваленият Камерън Прайс, би тръгнал да ви търси?
— Нямам представа. Ти ми кажи.
— Той е аналитик експерт, а вие знаете имената от миналото.
— Ако е така, забравил съм ги. Тези неща вече не ме интересуват. Между другото, откъде знаеш за Прайс? Това издирване е с код четири-нула, максимална степен на секретност.
— Нашите методи също предвиждат максимална степен на секретност, но са изключително ефикасни. По-ефикасни от тези на вашата служба.
— „Нашите“ означава тези на Матарезе, естествено.
— Предполага се, че агент Прайс ви е разкрил това.
— Всъщност не се наложи, ако това те интересува.
— Наистина ли?
— Което означава, че вашите източници и моите източници черпят от един и същи първоизточник. Това е интересно, нали?
— Но е без значение, господин Скофийлд. Имената от миналото, които може би не си и спомняте, и компаниите, които са представлявали — сигурно осъзнавате, че сега са без значение. Ако не всички, то повечето от тези хора са мъртви, корпорациите са погълнати от други. Без значение са.
— И все пак някои изплуваха в паметта ми, макар да бяха старателно погребани преди години, нали? Да видим дали ще си спомня… Имаше един Ворошин в съветски Ленинград, който даде живот, разбира се, на Верахтен в Есен, нали така? Макар да бяха собственост на своите правителства, притежаваше ги друг. От американския град Бостън, Масачузетс, нали?
— Достатъчно, господин Скофийлд.
— Не ми разваляй удоволствието. Паметта ми се възвръща… а от години не беше ми се случвало. Съществуваше и компанията Инглиш Уейвърли Индъстрис; тя също беше здраво обвързана с Бостън. Ами Скоци-Паравачини или пък беше Паравачини-Скоци? Със седалище в Милано, нали? Обаче тя също получаваше нарежданията от Бостън…
— Стана ми ясно накъде биете…
— Небеса, не и докато не споменем преждевременната трагична смърт на такива забележителни личности като талантливия Гийомо Скоци, съблазнителната Одил Верахтен и твърдоглавия Дейвид Уейвърли. Още навремето имах чувството, че по някакъв начин те разочароваха — да се осмеля ли да произнеса името му — Пастирчето?
— Всичко това е минало, Скофийлд. Повтарям, без всякакво значение е! И то не е нищо друго, освен прозвище на човек, отдавна мъртъв и забравен.
— Прозвище? Това е прякор, нали?
— Знаете не по-зле от мен.
— Пастирчето… В някои части на тоя ваш потаен свят, света на вечната нощ, тази легенда е просъществувала десетилетия. Легенда, дописана от онези, които той в крайна сметка унищожи. Ако бъдат открити и събрани заедно, тези писания биха променили историята на световните финанси, нали?… Или може би ще очертаят план за бъдещето.
— Казвам ви за последен път! — Водачът на групата едва не се задави, плюеше думите, сякаш бяха горчиви. — Безсмислени брътвежи!
— Тогава защо сте тук? — попита Брей. — Защо държеше на всяка цена да ме откриеш?
— Изпълняваме заповеди.
— О, обичам тая фраза! В немалко случаи може да послужи за оправдание, нали? Нали?
— Всяко изявление завършвате с нов въпрос.
— Това е единственият начин да се научи нещо, нали?
— Ще бъда откровен, господин Скофийлд…
— Искаш да кажеш, че досега си лъгал? — прекъсна го Беоулф Агът.
— Моля ви, престанете!
— Съжалявам, давай нататък.
— Живеем в епоха, съвсем различна от онази, през която сте напуснали службите, сър…