Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
На слабата лунна светлина приличаха на обикновени рибари. Двамата имаха рошави бради, доказателство за нежеланието им да хабят топла вода и бръснач, докато са в морето; третият беше гладко избръснат. Той бе капитанът на надуваемата лодка и изглеждаше по-млад от останалите, може би около трийсет и пет годишен, докато спътниците му — яки и набити — наближаваха петдесетте. Освен това третият мъж бе небрежно облечен, ала в скъпи дрехи. Прилепнали бели джинси, широко синьо памучно яке и шапка с козирка — облекло, което рязко контрастираше с това на помощниците му. Техните ризи бяха опърпани, а прането на панталоните им вероятно се ограничаваше до някой и друг скок в солената вода. Освен това двамата носеха на вратовете си кожени каишки, към които бяха прикрепени електрически фенерчета.
— Ей, Джак — извика по-младият мъж към първия от групата, — издърпай лодката и огледай ей там! — Той посочи мястото, където се намираше Антония. — А ти, Хари, провери от другата страна на брега. — Ставаше дума за територията на Прайс. — Тук има някой, този лъч светлина не се е появил току-така! — Водачът говореше на английски, но се усещаше, че не му е роден език. Акцентът беше от континентална Европа, вероятно Словакия или някоя от Прибалтийските републики.
— Не знам, приятел — извика Хари, който очевидно бе австралиец. — Тук на Карибите всичко може да се види. Светлите отражения нощем са част от пейзажа.
— Видяхме каквото видяхме. Вървете!
— Ако сме видели това, което си мислим — обади се мъжът, наречен Джак, който говореше на лондонския кокни акцент, — май не изглеждаха никак притеснени, а?
— Само проверете, просто си отваряйте очите!
— Не ми плащат за да влезем в двубой с някой смахнат дивак, дето ще ми разбие проклетата глава.
— Плаща ти се много повече, отколкото заслужаваш, Хари, затова побързай.
Точно в този момент скритият Скофийлд зърна онова, което се надяваше да види. Шефът на групата извади от джоба на якето си малък радиотелефон и заговори:
— На брега не се вижда никой, не се забелязва и светлина отвъд дърветата и храстите. Продължаваме огледа. Дръж радиото включено на приемане.
Наконтеният водач на групата измъкна фенерчето от кожената каишка около врата си, включи го и обходи околността с лъча. Скофийлд се сниши, лъчът мина над главата му, освети скалите, прикрили ракетомета. Отново се спусна тъмнина, пронизвана само от случайно проблясващите лунни лъчи; Беоулф Агът надникна иззад неравния ръб на камъка. Положението се усложняваше.
Водачът бе забелязал нещо и Брей знаеше точно какво: редиците от малки плочи, които поглъщаха слънчевите лъчи и захранваха фотоелектронните клетки, осигуряващи допълнителен източник на енергия за островчето. Мъжът бавно запълзя напред.
От далечната дясна страна на брега словакът, назован от шефа с името Джак, внимателно вървеше по пясъка, лъчът на фенерчето му се въртеше във всички посоки. Той приближи на половин метър от Антония и в същия миг тя излезе от листака, тикна късата цев на узито в гърба му и прошепна:
— Един звук и ще спиш при рибите. Хвърли оръжието!
На левия фланг Прайс изчака зад камъка, докато австралиецът приближи с фенерчето си. Когато достигна голямата скала и почти я допря с рамо, Камерън заобиколи и излезе на по-малко от метър зад натрапника.
— Само да гъкнеш и ще се озовеш в ада на торбестите, приятел — рече тихо.
— Какво, по дя…
— Казах вече! — гневно го прекъсна Прайс. — Няма да повтарям. При следващия звук ще се превърнеш в труп.
— Не се тревожи, приятел! Като се качих на борда, не очаквах подобни гадории.
— А защо изобщо се качи… приятел?
— Заради мангизите… не са малко. Копелетата плащат всяка седмица толкова, колкото изкарвам за два месеца!
— Защо си търсиш белята толкова далеч от къщи?
— Работех за тях в западните територии, доста по на север от Пърт, в Индийския океан. Да бачкам не ме мързи, а пък и не съм светец, ако разбираш какво ти говоря. Щем не щем, някой ден всички ще идем в ада.
— Знаеш ли за кого работиш?
— Представа си нямам. Не съм питал, щото не ме интересува. Контрабанда ще да е, тъй си мисля. Сигурно наркотици. Пресрещаме танкери и товари, поели към Дърбан и Порт Елизабет.
— Симпатяга си, няма що.
— И децата тъй казват. Нали аз нося бекона вкъщи, както казвате вие, янките.
— Дръж си главата изправена, австралиецо, така по-малко ще те заболи.
— Какво?
Камерън хвърли пушката, приближи до мъжа, вдигнал ръце над главата си, сетне стовари стегнатите, твърди, опитни длани от двете страни на якия врат на австралиеца. Лекият, но добре насочен удар засегна съдовете около каротидната артерия; мъжът щеше да остане в безсъзнание поне два часа.