Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Това друго тук е Матарезе. Убийствата са извършени в разстояние на четирийсет и осем часа, убийците изчезват, без да оставят каквато и да било следа…
— Звучи правдоподобно — прекъсна го Скофийлд.
— И защо е толкова сложно да се проследи произходът на техните богатства? — продължи Камерън. — Франк употреби една дума „аморфни“, предполагам, имал е предвид невъзможността да бъдат посочени.
— Вероятно. — Пенсионираният бивш агент от разузнаването, с посребрени коси, се засмя сърдечно, най-вече сам на себе си. — Колко милионери познаваш, които охотно биха показали своите явни и тайни счетоводни документи, особено ако източниците на приходите им са съмнителни, независимо че може и да са изминали години?
— Не познавам толкова много милионери, поне не лично.
— Ето сега познаваш мен.
— Ти наистина ли си…
— Точка по въпроса. Нито дума повече. Разбра ли какво имам предвид?
— Не бих искал, но имайки предвид служебното ти досие, ще го приема като извънредно възнаграждение… Откъде започваме? Откъде да започна аз?
— Сам го каза: от пътя на парите — отговори Скофийлд. — Франк Шийлдс е добър, но е аналитик. Хруска числа, работи с документи, с компютърни разпечатки на диаграми и графики, а и с досиета, написани от отговорни и безотговорни хора, като много често авторите на документите са неоткриваеми. А ти ще трябва да работиш с хора, не с електронната интерпретация на характера и поведението им.
— Правил съм го и преди — отвърна Прайс, — и вярвам в този метод. Новите технологии прекрачват граници, наблюдават и подслушват, но не могат да разговарят с живите мъже и жени, срещу които предстои да се изправим. В този смисъл никоя машина не може да замести човека. Но да се върнем към пътя на парите, откъде да започна?
— Щом не можеш да откриеш убийците — замислено поде Беоулф Агът, — тогава се залови с жертвите. Със семействата им, адвокатите, банкерите, и дори с близките им приятели или съседи. С всеки, който може да има някаква представа от поведението им, от това, което са разказали за себе си. Страшно досадно е, но е част от работата ти, и нищо чудно да те отведе до някоя врата към сложния лабиринт.
— Но как ще ги накарам да говорят с мен?
— Е, толкова е просто! Нашите хора имат връзки, Франк има връзки. Ще ти осигурят препоръки — достатъчно сме им дали, за Бога. Ти ще си доброто момче, което се опитва да открие кой е посегнал на скъпите им хора, а различните разузнавателни служби, действайки в синхрон, са ти дали знак „пътят е открит“.
— Какво значи „пътят е открит“?
— Така се изразяват ветераните в нашия занаят. Означава, че имаш правото да задаваш въпроси.
— Докъде се простира такова право?
— Кой го е грижа? Ти просто ще разполагаш със свобода на действие.
— Не е възможно да е толкова просто…
— Простотата на действие е азбуката на проникването на непозната или вражеска територия, млади ми Камерън. Съжалявам, че трябва да ти го напомня.
— Щом ми се стори, че разбирам, възникват нови въпросителни.
— Ами тогава помисли малко повече.
Неочаквано Антония Скофийлд се втурна при тях.
— Брей — извика тя. — Отидох да изгася осветлението при входа и на хоризонта забелязах пламъци, трябва да е имало някаква експлозия.
— Загаси свещите! — нареди Скофийлд. — Прайс, ела с мен!
Подобно на промъкващи се през джунгла пехотинци, двамата мъже, Беоулф Агът вървеше начело, се запровираха между клоните по едва забележимата пътека. В последния момент Камерън бе съобразил да грабне ръчната си чанта, забелязал, че преди да напуснат къщата Скофийлд бе взел някакъв четвъртит предмет, увит в кожен калъф. Преодолявайки една след друга цели стени от листа и клони, те стигнаха до скалист плаж, където фотоелектронните клетки улавяха лъчите на Карибското слънце.
— Сниши се! — нареди по-възрастният мъж и отвори кожения калъф, от който се подаде тежък бинокъл с приспособление за нощно виждане. Прайс дръпна ципа на своята чанта и извади същия уред. Далеч навътре в морето се стелеше килим от светлина, разкъсвана от време на време от нови ярки отблясъци. — Какво е това според теб?
— Ще ти кажа след малко — отговори Камерън и бръкна отново в чантата си, за да извади телефона с променения обхват. — В момента обаче нещо ме стяга под лъжичката.
— Сякаш внезапно ти се е отворила празнина, нали?
— Усещането е злокобно, господин Скофийлд.
— Познато ми е. Винаги е едно и също.
— За Бога! — простена Прайс. — Мълчат. Никой не отговаря!
— Твоята лодка ли?
— Катера на бреговата охрана. Вдигнали са го във въздуха. И онези хлапета… Толкова млади! Всички са загинали!