В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Ревът на планера продължаваше да изпълва въздуха. Но се отдалечаваше. Жан вдигна с мъка главата си, опита се да избърше сълзите, които премрежваха погледа му, и се огледа, без да разбира нищо, в огромния сребърен диск, който за няколкото секунди се беше вече отдалечил на няколко километра. Постепенно започна да разбира защо е все още жив: нападението не беше насочено към него. Компютърът на планера очевидно беше засякъл някоя по-значима плячка.
Огромният летателен апарат внезапно забави ход, наклони се наляво и почна да описва шеметен кръг над реката. За момент Жан си помисли, че екипажът му най-сетне е разбрал грешката си и сега се връща, но в този момент планерът застина абсолютно неподвижно над средата на реката и почна бавно и почти безшумно да се спуска към речния бряг.
Жан разбра, че може би все още има някакъв шанс. Бързо, но въпреки това много предпазливо запълзя към края на гората. Разстоянието беше по-малко от пет метра, но Жан умря хиляда пъти, докато минаха няколкото секунди, които му бяха необходими, за да го измине. Дори не се осмели да вдигне глава и да погледне още веднъж планера.
Стигна невредим края на гората и се отпусна с въздишка на облекчение зад някакъв храст, който въздушната струя след профучалия планер беше наполовина изтръгнала от земята. Почти минута полежа така, вдишваше и издишваше с мъка и не можеше да мисли за нищо друго, освен за това, че се беше отървал още веднъж.
След известно време се подпря на длани и колене и пропълзя още малко навътре в гората. Едва тогава се реши да се поизправи предпазливо и отново да погледне към планера.
Огромният летателен диск стоеше неподвижно около пет метра над земята. Жан можа да различи няколко жълти и червени светлини, които потрепваха в неравномерен ритъм от долната му страна. Но ярката лазерна светлина, която очакваше, не се появи и сега.
„Тук нещо не е наред“, помисли си изненадано Жан. Още докато размишляваше объркано, върху долната страна на диска се появи тесен процеп, който се разшири и превърна в ярко осветен четириъгълен отвор. Появи се тънка метална стълба и опря в земята, а само секунди по-късно десетина мравки напуснаха планера.
Жан инстинктивно се сви още повече зад своето прикритие, въпреки че летателният апарат беше твърде далеч, за да могат мравките да го открият случайно.
Огромните същества се строиха в широк полукръг на брега, а стълбата се скри отново в самолета и вратата се затвори. Секунди по-късно дисковидният летателен апарат започна отново да набира височина. Жан видя с изумление как самолетът се понесе над реката, приближи се бавно и безшумно към острова и изчезна зад него!
Жан изчака цяла минута, притаил дъх, в очакване той да се появи отново, но после разбра, че това няма да се случи. Планерът беше заел позиция от другата страна на острова, за да изчака някого.
„Те правят засада“, помисли си изненадано Жан. Но за кого? Какво, по дяволите, ставаше тук? За всичките години, когато беше идвал насам, такова нещо не се беше случвало.
Да не би тези приготовления да бяха заради непознатите, които беше видял?
Това беше единственото логично обяснение за Жан и въпреки това той не можеше да разбере смисъла му, тъй като, ако те наистина бяха господарите на ловеца, защо тогава мравките трябваше да им устройват капан?
Тази мисъл не се хареса на Жан. Всичко у него се съпротивляваше на това, но имаше една-едничка възможност да открие отговора на този въпрос. Треперейки от страх той излезе от прикритието си и пропълзя към онова място в края на гората, където бяха изчезнали мравките.
5
Преди половин час бяха чули силен, свирещ звук, който стремително се беше приближил и после внезапно замлъкна. Преди това бяха вървели вече час и половина през джунглата. Растителността ставаше все по-гъста, а заедно с пищната зелено-виолетова растителна напаст се беше увеличил и броят на странните създания, на които се бяха натъквали и които незабавно ги бяха нападали.
Черити отдавна беше престанала да брои колко пъти ги бяха нападали до този момент; в повечето случаи това бяха същества, прекалено малки, за да могат да се преборят с четирима по-едри от тях човеци, но на два пъти ги бяха атакували и такива, от които можеха да се спасят само с помощта на плененото лазерно оръжие. Черити беше наредила на останалите да използват лазерите само в най-краен случай. За мороните сигурно беше много лесно да пресметнат енергийния заряд на оръжията. Но после бързо беше осъзнала, че тази заповед едва ли можеше да бъде изпълнена, поради простата причина, че самото им присъствие в тази джунгла представлява своего рода перманентен краен случай.