Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Чувствам се съвсем удобно — усмихна се тя. — Ще остана само ден-два. Трябва да разчистя къщата и да прибера вещите на леля ми. Бих искала да пренеса част от мебелите в Лондон.
— Значи наистина продадохте имението?
— Да. На майор Съмървел. Нашият нов депутат в парламента. Знаете, че сър Джордж Кар почина и се проведоха нови избори.
— Нямаше конкуренти — каза госпожа Бишоп с достойнство. — В Мейдънсфорд винаги сме избирали само консерватори.
— Радвам се, че имението е купил човек, който наистина ще живее в него. Би било жалко да превърнат къщата в хотел или да я разрушат.
Госпожа Бишоп притвори очи и по едрата й аристократична фигура премина тръпка.
— Да, наистина би било ужасно — толкова ужасно. Достатъчно лошо стана, че Хънтърбъри премина в чужди ръце.
— Да, но виждате ли, къщата е твърде голяма, за да живея сама в нея — отговори Елинор.
Госпожа Бишоп изсумтя.
— Исках да ви попитам — каза Елинор бързо, — има ли някакви мебели, които бихте желали да имате? Бих се радвала, ако вземете нещо.
— Ами, госпожице Елинор, много мило от ваша страна — засия жената. — Ако не е твърде нахално… — тя замълча.
— О, не.
— Винаги много съм се възхищавала от писалището в дневната. Толкова е красиво.
Елинор си го спомни — доста помпозно инкрустирано.
— Разбира се, че ще го вземете, госпожо Бишоп.
Нещо друго?
— Не, госпожице Елинор. Проявихте достатъчно щедрост.
— Има няколко стола в стила на писалището. Бихте ли ги искали?
Госпожа Бишоп прие столовете с подобаващите благодарности.
— В момента живея при сестра си — обясни тя. — Има ли нещо, с което да ви бъда полезна, госпожице Елинор? Ако желаете, мога да дойда в къщата с вас.
— Не, благодаря — отвърна тя бързо и малко рязко.
— Изобщо няма да ме затрудните, уверявам ви, ще бъде удоволствие за мен. Толкова тъжно занимание — да прибирате вещите на милата госпожа Уелман.
— Благодаря ви, госпожо Бишоп, но бих предпочела да се справя сама. Някои неща е по-добре човек да върши сам…
— Както желаете, разбира се — каза госпожа Бишоп леко обидено. — Дъщерята на Джеръд е тук. Вчера беше погребението му. Отседнала е при сестра Хопкинс. Чух, че тази сутрин ще ходят в малката къща.
— Да — кимна Елинор. — Помолих Мери да дойде и да се погрижи за вещите там. Майор Съмървел желае да се нанесе колкото е възможно по-бързо.
— Разбирам.
— Е, трябва да вървя — каза младата жена. — Толкова се радвам, че се видяхме, госпожо Бишоп. Няма да забравя за писалището и столовете. — Тя й подаде ръка и си тръгна.
Влезе в хлебарницата и купи един хляб. После се отби в млекарницата и взе масло и мляко. Накрая влезе в бакалницата:
— Бих искала пастет за сандвичи, моля.
— Разбира се, госпожице. — Лично господин Абът се втурна да я обслужи, като избута помощника си.
— Какъв бихте желали? От сьомга и скариди? От пуйка и език? От сьомга и сардина? От свински бут и език?
Сваляше бързо кутия след кутия и ги нареждаше на тезгяха пред нея.
— Макар и да са с различни имена, винаги съм си мислела, че много си приличат по вкус — усмихна се леко Елинор.
Господин Абът се съгласи моментално.
— Вероятно е така, но пък са много вкусни. Уверявам ви, много са вкусни.
— Преди време хората се страхуваха да ядат рибни пастети. Имаше случаи на отравяне с птомаин, нали?
На лицето на господин Абът се изписа ужас.
— Мога да ви уверя, че качеството им е отлично — съвсем пресни са. Никога не сме имали оплаквания.
— Ще взема малко пастет от сьомга и аншоа и малко от сьомга и скариди. Благодаря.
II
Елинор Карлайл влезе в двора на Хънтърбъри през задния вход.
Беше топъл и ясен слънчев ден. Имаше цъфнали цветя. Тя мина покрай тях. Помощник-градинарят Хорлик, който бе останал, за да поддържа градината, я поздрави почтително.
— Добро утро, госпожице. Получих писмото ви. Страничната врата на къщата е отворена. Освободих капаците и отворих повечето прозорци.
— Благодаря ти, Хорлик.
Елинор понечи да тръгне, но младежът я спря и притеснено я заговори. Адамовата му ябълка нервно подскачаше нагоре-надолу.
— Извинете ме, госпожице…
— Да? — обърна се тя.
— Вярно ли е, че къщата е продадена? Искам да кажа, всичко окончателно ли е уредено?
— О, да!