Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
Изведнъж се обърна към сестра Хопкинс и попита:
— Татко нищо не каза, не поръча нищо за мен, преди да умре, нали?
— О, Боже, не! — възкликна бодро сестра Хопкинс, но с малко груб тон. — Час преди умре, беше в безсъзнание.
— Май трябваше да дойда и да се грижа за него. Все пак той ми беше баща — каза Мери бавно.
— Чуй ме, Мери. Дали е бил твой баща или не, няма значение — започна сестрата малко смутено. — Както виждам, в днешно време децата не се интересуват много от родителите си, а и доста родители не се грижат за децата си. Госпожица Ламбърт, която е учителка в гимназията, смята, че така трябва да бъде. Според нея семейството е глупаво нещо и децата би следвало да бъдат отглеждани от държавата. Звучи ми като възхвала на сиропиталищата, но така или иначе, чиста загуба на време е да ставаш сантиментална и да се ровиш в миналото. Трябва да продължим да живеем, това ние работата, въпреки че понякога не е толкова лесно!
— Предполагам, че сте права. Но си мисля, че вината беше моя да не се разбираме добре.
— Глупости! — възнегодува сестра Хопкинс.
Думата изплющя като камшик, но поуспокои Мери.
Сестра Хопкинс я върна към по-практичните неща:
— Какво ще правиш с мебелите? Ще ги запазиш ли или ще ги продадеш?
— Не зная — отвърна тя колебливо. — Вие какво мислите?
— Някои от мебелите са солидни и в добро състояние — огледа ги жената с преценяващ поглед. — Можеш да ги запазиш и някой ден да обзаведеш с тях свой собствен апартамент в Лондон. Освободи се от боклуците. Столовете са добри, а също и масата. Бюрото е хубаво, малко старомодно, но от махагон. Казват, че някой ден викторианските мебели пак щели да дойдат на мода. На твое място бих се отървала от огромния гардероб. Твърде голям е, за да се събере, където и да било. Заема половината спалня.
Направиха списък на вещите, които Мери щеше да запази, и на тези, от които щеше да се освободи.
— Адвокатът е много мил, имам предвид господин Седън. Предварително ми изпрати малко пари, за да мога да си платя таксата за курса, а и за някои други разходи. Ще минат един-два месеца, преди окончателно да ми преведат парите. Той каза така.
— Как ти се вижда новата работа? — попита сестрата.
— Мисля, че ще ми хареса. В началото бе доста напрегнато. Прибирах се уморена до смърт.
— Когато бях стажантка в болницата „Сейнт Люк“ си мислех, че ще умра. Струваше ми се, че няма да издържа три години. Но издържах — каза сестра Хопкинс сурово.
Извадиха всичките дрехи на стареца и попаднаха на метална кутия, пълна с документи.
— Мисля, че трябва да ги прегледаме — каза Мери.
Седнаха от двете страни на масата. Сестра Хопкинс бръкна в кутията и извади шепа хартии.
— Удивително е какви боклуци пазят хората! — възнегодува тя. — Изрезки от вестници! Стари писма! И всякакви други неща!
— Ето брачното свидетелство на мама и татко — разгърна Мери един документ. — От „Сейнт Олбънс“, 1919 година.
— „Свидетелство за встъпване в брак“ — колко старомодно название. Много хора от селото все още го използват.
— Но, сестра… — Мери млъкна и се скова.
— Какво има?
— Не виждате ли? — гласът й затрепери. — Сега сме 1939 година. А аз съм на двайсет и една. През 1919 съм била на една година. Това означава… означава… че баща ми и майка ми не са били женени, когато съм се родила.
Сестра Хопкинс се намръщи и отсече:
— Е, какво пък толкова! Не се тревожи точно сега!
— Но, сестра, не мога да не се тревожа!
— Има много двойки, които не отиват в църквата, докато не стане съвсем наложително — изрече сестра Хопкинс авторитетно. — Но след като в крайна сметка са го направили, какво толкова лошо има? Според мен всичко е нормално!
— Мислите ли, че по тази причина баща ми не ме обичаше? — попита Мери тихо. — Защото може би майка ми го е принудила да се ожени за нея?
Сестра Хопкинс се поколеба и прехапа устни.
— Струва ми се, че не е било точно така. Тя замълча за момент. — Е, сега, ако ще ми се тревожиш, по-добре да ти кажа истината. Ти не си дъщеря на Джеръд.
— Значи, ето защо не ме е обичал! — извика тя.
— Може би.
По бузите на Мери изведнъж се появиха червени петна.
— Сигурно не е хубаво от моя страна, но аз съм доволна! Винаги съм се чувствала малко неловко, че не обичах баща си, но след като не е бил мой баща, тогава всичко е наред! Вие откъде знаете?