Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— Чудех се, госпожице — продължи Хорлик нервно, — дали бихте казали добра дума за мен на майор Съмървел. Той ще има нужда от градинари. Навярно ще реши, че съм прекалено млад за главен градинар, но от четири години работя под ръководството на господин Стивънс и мисля, че съм научил доста неща. Откакто работя тук сам, поддържам всичко много добре.
— Разбира се — отговори Елинор бързо. — Ще направя каквото мога, Хорлик. Всъщност възнамерявах да спомена за теб на майор Съмървел и да му казах колко добър градинар си.
Лицето му поруменя.
— Благодаря ви, госпожице. Много мило от ваша страна. Вие разбирате, че за мен беше удар — първо смъртта на госпожа Уелман, после бързата продажба на къщата, а аз знаете ли, се канех да се женя тази есен и ми се искаше да имам сигурна работа… — Той замълча.
— Надявам се, че майор Съмървел ще те наеме — успокои го Елинор. — Разчитай на мен. Ще направя всичко възможно.
— Благодаря ви, госпожице. Виждате ли, ние всички се надявахме имението да остане на фамилията. Много благодаря, госпожице.
Елинор тръгна към къщата. Изведнъж я заля вълна от ярост и я обзе силно негодувание. „Ние всички се надявахме имението да остане на фамилията…“
Двамата с Роди можеха да живеят тук! Тя и Роди… Роди го желаеше. А и тя го желаеше. И двамата винаги са обичали Хънтърбъри. Свидното им имение Хънтърбъри… Докато живееха в Индия, преди да починат родителите й, тя идваше тук през ваканцията. Играеше си в гората, береше големи букети цветя, разхождаше се край потока, ядеше цариградско грозде и сочни червени малини. По-късно узряваха и ябълките. Имаше места, тайни кътчета, в които се криеше с книга в ръка и четеше с часове.
Обичаше Хънтърбъри. Подсъзнателно винаги е вярвала, че някой ден ще живее постоянно тук. Леля Лора й бе внушила тази мисъл с уж случайно изречени слова и фрази: „Някой ден, Елинор, ти сигурно ще пожелаеш да отсечеш тези кипариси. Като че ли изглеждат малко тъжни! Тук може да се направи градина с езеро. Някой ден ти ще я направиш.“
А Роди? Роди също с нетърпение очакваше Хънтърбъри да стане негов дом. Имението беше в сърцето му наред с чувствата му към нея. Подсъзнателно е вярвал, че е правилно и съвсем подходящо двамата да заживеят заедно в Хънтърбъри.
И те щяха да бъдат заедно тук. Щяха да бъдат заедно тук и сега. Нямаше да подготвят къщата за продан, а щяха да я пребоядисват, да правят планове за подобрения в нея и в градината, да се разхождат един до друг с тихата радост на собственици, щастливи — да, щастливи заедно. Само да не беше онази фатална среща с момичето, красиво като дива роза…
Какво знаеше Роди за Мери Джеръд? Нищо, абсолютно нищо! Какво толкова му харесваше в нея — в истинската Мери? Твърде възможно бе тя да има чудесни качества, но той не знаеше нищо за тях. Позната история — древната шега на природата!
Не каза ли самият Роди, че това е било „магия“?
Роди наистина ли искаше да се освободи от нея?
Ако например Мери умре, нямаше ли Роди някой ден да си признае: „По-добре, че стана така. Сега разбрах. Ние нямахме нищо общо…“ И вероятно с малко тъга ще добави: „Беше прекрасно създание…“
Нека си остане такава за него, да, един прекрасен спомен завинаги — красив и радващ…
Ако нещо се случеше с Мери Джеръд, Роди щеше да се върне при нея — Елинор… Сигурна беше в това!
Ако нещо се случеше с Мери Джеръд…
Елинор натисна бравата на страничната врата и прекрачи от топлите слънчеви лъчи в сянката на къщата. Потрепери. Вътре беше студено, тъмно, зловещо… Като че ли имаше нещо, което я чакаше…
Мина през вестибюла и бутна вратата, която водеше към килера за провизии.
Миришеше леко на мухъл. Натисна прозореца и го отвори широко. Остави пакетите — маслото, хляба и малката бутилка с мляко. Помисли си: „Глупачка! Забравих да взема кафе.“ Погледна в металните кутийки на полицата. В една от тях имаше малко чай, но кафе нямаше. Каза си: „Е, добре, няма значение.“ Разопакова двете стъклени бурканчета с рибен пастет. За момент се загледа в тях, после излезе от килера и се качи горе. Влезе направо в стаята на госпожа Уелман. Започна от скрина. Отвори чекмеджетата и се зае да сортира, да подрежда и да сгъва дрехите на купчинки…
III
В малката къща Мери Джеръд се огледа съвсем безпомощно.
Досега не й беше правило впечатление колко е тясна.
Миналото я заля като река. Спомни си как майка й шиеше рокли на куклите, а баща й винаги беше сърдит и намръщен. Не я обичаше. Не, не я обичаше…