Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Мисълта за риска ги накара да забравят болките в мускулите и ставите си. Ако стигнеха до захранването и успееха да се оттеглят, гаучосите нямаше изобщо да разберат, че са били тук.
Придвижваха се бързо, но съблюдаваха дисциплината и не вдигаха шум. Чуваше се само шумоленето на растителността и тежкото им дишане. Пушекът от сечището под тях на тази височина беше само тънко було, но долу сигурно пречеше на войниците в търсенето им.
Хуан не забави ход, когато чу шума на приближаващия хеликоптер, но сърцето му се сви. Трябваше да се досети, че ще използват машините за въздушно разузнаване. Отломка от ракета с тегло повече от трийсет килограма, която се забива в земята с огромна скорост, ще остави достатъчно голям кратер, за да бъде забелязан от въздуха. Въпросът беше само дали са останали достатъчно дървета, чийто листак да го скрие от поглед.
Имаше усещането, че няма да имат този късмет.
— Сигналът от детектора е постоянен — обади се Марк. Бяха изоставили обичайната дистанция между членовете на групата за по-бързо придвижване до върха, така че той беше на една крачка зад Хуан.
Четирийсет тежки минути по-късно вече бяха близо до мястото, където хеликоптерът облиташе джунглата, търсейки следи от удар. Нямаше начин да разберат как се справят войниците. Бяха принудени да забавят крачка всеки път, когато аржентинската машина минаваше над тях.
На Хуан му се искаше техният детектор да може да им посочи разстоянието до целта. Без тази информация нямаше представа дали са близо до захранването или имат още километър път. Шумът на хеликоптера изведнъж се промени. Той вече не се стрелкаше напред-назад сред маранята, а поддържаше постоянни обороти. Беше зависнал в небето на около километър пред тях. Това можеше да означава само едно.
Бяха открили търсения кратер.
Кабрило изруга. Някой в хеликоптера можеше да се спусне бързо по въже, да грабне захранването и да се качи отново на борда, преди той и хората му да преполовят разстоянието.
Ускориха крачка. Хуан усети, че е започнал да изразходва силите си, които не го бяха изоставяли досега. Майк Троно успяваше да поддържа темпото му, но Марк и Джери започнаха да изостават.
Необяснимо защо, хеликоптерът изведнъж престана да се рее над земята и полетя на юг към лагера на секачите. Кабрило прие това за добър знак и забави крачка, защото шумът на турбините и плясъкът на витлата вече не заглушаваха приближаването им. Гърдите му се повдигаха силно, но той си наложи да контролира дишането си, поемайки дълбоко дъх. Почти чувстваше как млечната киселина се разтваря в мускулите му. С Марк запълзяха по корем към целта.
Захранването се беше ударило в земята под малък ъгъл и бе разкъсало джунглата, оставяйки диря от изгорял листак. Самият кратер представляваше обгоряла дупка в земята. Петима гаучоси се бяха спуснали по въжета вътре, двама копаеха в кратера с лопати, вероятно взети от секачите, а останалите охраняваха. И петимата носеха прословутите кафяви барети.
Хуан знаеше, че Девета бригада действа на отряди по шестима душа. Значи липсваше един. Той натисна три пъти бутона на преносимата радиостанция — команда към хората му да останат на място и да намерят укритие.
С Майк можеха да обезвредят тримата редници, преди те да успеят да вдигнат тревога по радиото, а после щяха да ударят и двамата с лопатите, които бяха струпали екипировката си до изкопа. Обаче имаше и шести човек. Невидимият. Той представляваше неизвестна величина, с която трябваше да се оправят преди това.
Кабрило свали своя автомат МП-5 от гърба си. Само щеше да му пречи, докато разузнава. Пистолетът също щеше да си остане в кобура. Дори да беше взел заглушител, пукотът от изстрела щеше да подплаши животните и да предупреди аржентинците.
Познаваше мъже, които предпочитаха да убиват с нож. Не ги харесваше и не им се доверяваше заради това, но познаваше техниките им и ги беше използвал неведнъж. Убиването с нож беше мръсна работа и според неговия опит онези, които прибягваха до това, го правеха повече заради удоволствието да убият, отколкото за постигането на целта на тяхната мисия.
Наблюдението на терена беше трудно, затова трябваше да се постави на мястото на шестия войник и да отгатне къде е заел позиция, за да може да наблюдава тайно как другарите му разкопават кратера.