Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Най-тревожен в цялата тази ситуация оставаше фактът, че Пам и Чоу нямаше да станат преди залез-слънце и бог знае кого — или какво — щях да събудя, ако звъннех във „Вамптазия“. Според мен те двамата не живееха в бара. Бях останала с впечатлението, че Пам и Чоу обитават общ дом… или мавзолей… някъде в Шривпорт.
Денем в клуба ходеха хора, за да го почистват, но те едва ли имаха представа от вампирските дела. А дори и да имаха, хората, които работеха за вампири, бързо се научаваха да държат езика си зад зъбите.
От друга страна, ако отидех направо в клуба, бих могла да си поговоря лично с някого от персонала и да надникна в съзнанието му. Както вече споменах, не мога да чета вампирски мисли и именно това ме привлече в Бил при първата ни среща. Представете си цял живот да сте били подложени на оглушителна музика и в един момент внезапно да се озовете в пълна тишина. Огромно облекчение!
Понякога все пак се чудя защо не мога да чувам вампирските мисли и съм си изградила специална теория по този въпрос. Не съм от най-образованите, но съм прочела това-онова за невроните, чиято задача е да активизират човешкия мозък. Те отговарят за мисловния процес, нали така? И тъй като вампирите го съживява магия, а не нормална жизнена сила, техните мозъци са неподвластни на невроните и не се активизират. Тоест — няма нищо за улавяне. Без да броим случайната искра, която припламваше в главите им веднъж на три месеца, но аз старателно криех от тях тази подробност, защото все още не ми се умираше.
А сега познайте кой е единствения вампир, чиито мисли съм „чувала“, и то два пъти. Правилно предположихте — Ерик.
Като изключим романтичния момент, може да се каже, че компанията на Ерик ми е приятна по същите причини, поради които ми носеше удоволствие и общуването с Бил. Дори Арлийн спира да ме слуша, ако внезапно й хрумне нещо по-интересно за мислене, като например оценките на децата й в училище или някакви техни остроумия. С Ерик нещата стоят коренно различно: той може да слуша сърдечните ми излияния и да си мисли за новите чистачки на колата си, но аз никога не разбирам за това.
Единият час, който ми отпусна Баракудата, почти изтичаше, а аз така и не успях да измисля нищо конструктивно. Предъвквах наум едни и същи празни приказки. Ето какво се случва, когато често си говориш сам със себе си.
Телефонът звънна точно на шейсетата минута и Баракудата призна, че няма новини за Джейсън. Никой не го бил чувал или виждал. Но пък Ботуша също не забелязал нищо подозрително около къщата му, с изключение на отворената врата на пикапа.
Все още нямах никакво желание да звъня на шерифа, но и нямах голям избор. В така създалата се ситуация липсата на обаждане от моя страна би изглеждала подозрителна.
Очаквах, че съобщението ми ще все смут и тревога у органите на властта, но отсреща реагираха с добродушно безразличие. Шериф Диърборн всъщност избухна в смях.
— Обаждаш ми се да ми кажеш, че женкарят Джейсън закъснява за работа? Суки Стакхаус, изумяваш ме! — Бъд Диърборн имаше ленив глас и сплескана физиономия като на пекинез. Направо го виждах как сумти недоволно в слушалката.
— Той никога не закъснява за работа! Освен това пикапът му стои пред къщата с отворена врата — казах.
Това вече изостри вниманието му, защото Бъд Диърборн е човек, който разбира от хубави пикапи.
— Това действително звучи малко странно, но все пак Джейсън отдавна е навършил двайсет и една и му се носи славата на мъж, който е като… (разгонен нерез, помислих си аз) магнит за жените — деликатно допълни Бъд. — Готов съм да се обзаложа, че се е влюбил до ушите в някое ново момиче, и много ще се разкайва, че ти е причинил тревога. Ако не се появи до утре следобед, обади се пак, чу ли?
— Да, чух — отвърнах аз с леден тон.
— Стига, Суки, недей да ми се сърдиш сега. Аз просто ти казвам онова, което би ти казал всеки полицай — каза той.
Всеки полицай с олово в задника, помислих си аз. Но не го казах на глас. Нямах друг полицай на разположение, освен Бъд и предпочитах да не го дразня излишно.
Затова смотолевих някаква любезност и затворих. След като се отчетох пред Баракудата, реших, че най-разумно би било да тръгна за Шривпорт. Започнах да набирам номера на Арлийн, но се сетих, че децата й сигурно са около нея, защото ваканцията още не беше свършила. Прииска ми се да звънна на Сам, но се отказах, защото той щеше да се почувства длъжен да ми помогне, а аз нямах никаква представа каква точно помощ ми е нужна. Аз просто исках да споделя тревогите си с някого, макар да знаех, че е глупаво. Никой не можеше да ми помогне, освен мен самата. След като взех решение да бъда смела и независима, едва се удържах да не звънна на Алсид Ерво — заможен и трудолюбив мъж от Шривпорт. Баща му е собственик на геодезична компания, изпълняваща поръчки в три щата, и Алсид често снове между фирмените им офиси. Предишната нощ споменах за него на Ерик; именно Ерик беше изпратил Алсид с мен в Джаксън. Но между мен и мосю Ерво-младши се породиха симпатии от романтично естество, които и двамата загърбихме единодушно, така че не ми се струваше много редно да го занимавам с проблемите си, след като той така или иначе не би могъл да ми помогне.