Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Един последен въпрос — каза Стивън. — Има ли и други, които като мен са пострадали?
Следователят обмисля дълго въпроса. С другите големи акционери не бе постигнал такъв успех, както със Стивън. Всички бяха увъртали за връзката си с Кеслър и „Проспекта Ойл“. Ако разкриеше имената им, може би щеше да ги принуди да станат по-сговорчиви.
— Да, господине, но… нали разбирате, не сте ги чули от мен.
Стивън кимна.
— Бихте могли да научите повече подробности, ако поразпитате без излишен шум на фондовата борса. Големите вложители са четирима, един от които сте вие. Четиримата сте изгубили общо някъде към един милион долара. Останалите трима са лекар от Харли стрийт, казва се Робин Оукли, един лондонски търговец на произведения на изкуството — Жан-Пиер Ламан, и един земевладелец, който всъщност се е опарил най-лошо. Доколкото подочух, си е заложил фермата, за да си осигури парите. Титулуван млад господин — виконт Бригсби. Човек би си казал, че е роден с късмет, но ето че Меткаф му е подложил динена кора.
— Само това ли са големите акционери?
— Две-три банки също са се хванали, инак никой не е вложил повече от 10 000 лири стерлинги. Вие четиримата, както и банките всъщност сте създавали изкуствено търсене достатъчно дълго, та Меткаф да се отърве от всичките си акции.
— Знам. И не само това, ами имах глупостта да посъветвам някои свои приятели също да вложат пари в акции на фирмата.
— Точно така, господине, има двама-трима дребни акционери от Оксфорд — потвърди следователят, след като погледна списъка пред себе си, — но вие не се притеснявайте, няма да ходим при тях. Е, това като че ли е всичко. Остава само да ви благодаря за съдействието и да кажа, че в бъдеще може би ще ви потърсим отново. При всички положения ще ви уведомяваме, ако има нещо ново, надявам се и вие да сторите същото.
— Можете да разчитате на мен, господин следовател. Приятен път.
Двамата следователи си изпиха питиетата и си тръгнаха.
Стивън не помнеше кога точно, дали докато е седял на фотьойла и е гледал през прозореца сградата отсреща, или по-късно, през нощта, докато се е мятал в леглото, е решил да приложи ума си на учен, за да разбере що за птици са тоя Харви Меткаф и неговите съучастници. Когато беше малък, ако изгубеше на шах от дядо си, той все му повтаряше, че вместо да се цупи, е по-добре да си отмъсти. Беше доволен, че е приключил с лекциите и занятията за семестъра, и в три след полунощ се унесе, повтаряйки едва чуто едно-единствено име: Харви Меткаф.
Глава 5
Събуди се някъде към пет и половина призори. Бе спал непробудно, не беше сънувал нищо, но още щом отвори очи, кошмарът започна наново. Наложи си да разсъждава трезво, да загърби веднъж завинаги миналото и да помисли какво може да стори от тук нататък. Изми се, избръсна се, облече се, но не слезе на закуска долу в кафенето. Току си повтаряше едва чуто:
— Харви Меткаф!
После отиде на гарата в Оксфорд с допотопния си велосипед, с който предпочиташе да се придвижва из градчето, сякаш денонощно задръстено с неуморни камиони — беше невъзможно да се оправиш в плетеницата от еднопосочни улички. Прихвана с веригата очуканото колело за парапета пред гарата. Велосипедите отпред не бяха по-малко от автомобилите по паркингите пред други гари.
Хвана влака в 8:17, предпочитан от хората, които всеки ден пътуваха от Оксфорд до Лондон. Всички сякаш се познаваха и Стивън изпита чувството, че е отишъл неканен на чуждо празненство. Кондукторът тръгна да обикаля вагон-ресторанта и щракна с клещите билета му за първа класа. Мъжът, който седеше срещу него, извади иззад броя на „Файненшъл Таймс“ билет за втора класа. Кондукторът продупчи намусен и него.
— Закусете, господине, и се върнете във втора класа. Вагон-ресторантът е само за пътници първа класа.
Стивън слушаше разсеяно тези наставления, загледан в плоския като тепсия Бъркшир, през който влакът се носеше, а чашката с кафето потракваше върху чинийката. По едно време той отново насочи мислите си към сутрешните вестници. Днес в „Таймс“ нямаше нищо за „Проспекта Ойл“. Вероятно смятаха темата за незначителна, дори скучна. Все пак не ставаше въпрос за отвличане, умишлен палеж, дори размирици, а просто за поредната далавера на поредните мошеници, която най-много веднъж ще прикове вниманието към първа страница. Самият Стивън не би я забелязал, ако не го засягаше лично.