Последната кашмирска роза
- Автор: Клевърли Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Последната кашмирска роза». Краткое содержание книги:
— Както съм посочил, първоначалното трупно изстиване беше преминало, така че смъртта не бе настъпила непосредствено преди моето пристигане. Но нямаше признаци и за мъртвешко вкочаняване, затова бих определил, че смъртта се е случила по-малко от два часа преди осем без петнайсет.
— Нейната айя посочва, че за последен път е видяла госпожа Съмършам жива в шест часа.
— Да. Смятам, че е умряла много скоро след това. Невъзможно е да се изчисли по съсирването на кръвта, защото температурата на водата би я размила. Кръвта беше още течна, когато видях жената.
— Забелязахте ли нещо странно в раните, които са причинили смъртта?
— Да, разбира се, че забелязах! — отговори Халоран. — Но както Бълстроуд неведнъж е подчертавал пред мен, моята работа се свежда единствено до установяване на причината на смъртта, а причината на смъртта беше съвсем очевидна — загуба на кръв. Клетото момиче е умряло от загуба на кръв.
— Но не ви ли направи впечатление нещо необичайно в посоката на раните? — настоя Джо. — В сведенията не споменавате за тях.
— Разбира се, че забелязах нещо необичайно. Както и госпожа Дръмънд. Не съм го посочил в сведенията, защото Бълстроуд ми каза да не си губя времето в теоретизиране, но ако сте готов да ме изслушате, ще го споделя с вас. Имаше три аномалии. Първо, нямаше пробни рани.
Джо го погледна въпросително и той обясни по-подробно:
— Ако някой тръгне да си прерязва китките, обикновено той си нанася няколко пробни рани на едната китка — просто за да се почувства сигурен, да прецени колко сила ще му е нужна. И казвам „той“, защото това е мъжки метод. Не се сещам някоя жена да го е правила… Второ, посоката и силата, с която са направени раните, са особени. Човек открива, че едната е направена с по-малко сила от другата. Пеги си е служила с дясната ръка. Струва ми се, че първо си е прерязала лявата китка, после е преместила бръснача в по-слабата ръка и е посегнала на дясната китка. Вторият разрез трябва да е бил по-колеблив при шока от течащата кръв. Посоката също не е обичайна. Покажете ми как бихте го направили — хайде, прережете си китките с това — каза той, подавайки на Джо хартиен нож.
Полицаят направи два разреза през китките си.
— Точно така. При всяка китка посоката е от външната страна към вътрешната. Раните на Пеги бяха от външната към вътрешната страна на лявата китка и от вътрешната към външната страна на дясната. Опитайте така. Невъзможно, нали? Е, едва ли е невъзможно, но е малко вероятно, ако се самоубиваш. Когато слагаш край на живота си, разни измислици как да боравиш с ножа ще са последното нещо, което би ти дошло на ума, бих казал.
— А третото? — попита Джо.
— Използваната сила. Вярно, че Пеги беше здраво момиче, но твърде се съмнявам, че би могла да прояви такава сила. Китките й не бяха просто прерязани — ръцете й бяха почти отрязани.
— Благодаря ви, Халоран — каза Джо, драскайки в бележника си. — И накрая можете ли да ми кажете нещо за отпечатъците по врата й? Те се виждат дори на снимките, които госпожа Дръмънд е направила.
— Отпечатъци от пръсти и палец. В доклада успях да засегна този въпрос, ще го видите. Когато подчертах, че не би могло да е самоубийство, Бълстроуд изтълкува отпечатъците като доказателство, че Съмършам се е опитал да я удуши, преди да й пререже китките.
— По ваша преценка следите съвпадат ли с опита за удушаване?
Халоран повдигна рамене.
— Не, освен ако Съмършам не е уродлив и китките му не са обърнати наопаки. Вижте — каза той, като се изправи на крака и застана зад Джо. — Имаше отпечатъци от палци, оставени преди смъртта тук отзад на раменете и отпечатъци от пръсти отпред в основата на врата — докторът показа хващането. — Човек не би се заел да души жена си по този начин.
— Но точно по този начин човек би държал една гърчеща се жена във вана с вода, докато не умре от загуба на кръв.
— Така е. Ще ви кажа и още нещо, Сандиландс. Ако сте оглеждали стаята, сигурно сте забелязали петната?
Джо кимна.
— Трябваше да ги видите, преди да ги изчистят! Стените бяха целите изпръскани. Очевидно тя се е мятала и е размахвала ръце в агония. Според римската традиция, когато посягаш на живота си, не се държиш така. Седиш си спокойно и чакаш края, изпълнен с възвишени мисли.
— Ако някой те убива обаче, при всички положения крещиш. Ако и двете ръце на убиеца са на гушата ти, нищо не те спира да крещиш. И дотърчават слугите и съпругът ти.
— Не и ако неизвестният извършител ти е запушил устата — каза Халоран. — Това не бихте могли да го разберете от фотографиите, колкото и добър да е обективът „Кодак“ на госпожа Дръмънд! Имаше ожулени места при ъгълчетата на устата й, ожулени места, съответстващи на използваната кърпа за запушване на устата. След деянието кърпата е била отстранена, защото не беше намерена.