Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
След играта на раундърс си почивахме на тревата и госпожица Люси провеждаше с нас обичайната беседа против тютюнопушенето, когато най-неочаквано Мардж я попита дали някога е припалвала цигара. Госпожица Люси мълча известно време, после каза:
— Бих била радостна да можех да ти дам отрицателен отговор. Но, честно казано, и аз съм пушила на младини. Приблизително две години.
Можете да си представите какъв шок предизвикаха нейните думи. Докато госпожица Люси бавеше отговора си, ние с възмущение гледахме Мардж, която бе посмяла да зададе такъв груб въпрос — все едно да я бе попитала дали не се е нахвърляла на някого с брадва в ръка. След случая, ние многократно превръщахме живота на Мардж в истинско страдание; вече ви разказах за онази вечер, когато притиснахме лицето й в стъклото на прозореца и я накарахме да гледа към гората. Ала в първия миг след признанието на госпожица Люси всички се объркахме, и то толкова много, че забравихме за съществуването на Мардж. Гледахме госпожица Люси с ужасени погледи и чакахме какво ще последва.
Когато тя най-после заговори, претегляше много внимателно всяка своя дума.
— Постъпих лошо, когато започнах да пуша. Тютюнопушенето ми навреди и аз го оставих. Но ми се ще всички вие, без изключение, да разберете, че да пушиш цигари е много, много по-вредно за вас, отколкото за мен.
Замълча. По-късно някой каза, че се била замечтала, ала на мен, както и на Рут ни беше ясно: тя усилено мислеше как да продължи. Най-после изрече:
— Това вече ви е известно. Вие сте възпитаници. Вие сте… особен случай. Ето защо за вас е много по-важно, отколкото за мен, да се грижите за здравето си и да поддържате тялото си в ред.
Тя отново замълча и ни погледна странно. Когато по-късно обсъждахме случилото се, някой каза, че вероятно много й се е искало да чуе въпроса: „Защо? Защо да е по-важно за нас?“ Ала никой не го зададе. Често си спомням за онзи ден и в светлината на случилото се по-късно, вече съм сигурна, че ако бе чула този въпрос, госпожица Люси щеше да ни каже цялата истина. Нужен беше един-единствен въпрос от наша страна.
И така, защо замълчахме? Струва ми се, защото на възрастта, на която бяхме тогава (девет-десетгодишни), вече знаехме достатъчно и се страхувахме да засегнем темата. Трудно ми е да си спомня, какво точно ни е било известно и какво — не. Безусловно знаехме, макар това знание да бе твърде повърхностно, че се отличаваме от настойниците ни и от нормалните хора извън училището; вероятно дори сме знаели, че в бъдеще всички ще станем донори. Ала не разбирахме истинския смисъл на това и ако избягвахме разговорите на дадени теми, това бе по-скоро, защото те ни смущаваха. Освен всичко останало, ни беше тежко да виждаме неудобството, което изпитваха нашите настойници, когато по някакъв начин докосвахме темата. Промяната, която забелязвахме в себе си, ни разстройваше. Подозирам, че тъкмо поради тази причина не продължихме да разпитваме госпожица Люси и после, след играта на раундърс, ние не наказахме толкова жестоко Мардж К. за въпросите й.
Сега вече ви е ясно защо бях обгърнала касетата с такава тайнственост. Дори обърнах картинката наопаки, така че едва когато се отвореше пластмасовата калъфка, можеше да се види Джуди с нейната цигара. Но касетата означаваше толкова много за мен не заради цигарата в ръката на Джуди Бриджуотър и дори не заради нейното пеене — това бе типично естрадно изпълнение за времето си, песните й бяха от онези, които можеха да се чуят в някой коктейлбар и които никой от нас в Хейлшам не харесваше. Касетката ми бе станала скъпа на сърцето заради една определена песен — третата поред, — която носеше заглавието „Не си отивай“.
Песента беше бавна, за през нощта, американска и на едно място в нея се пееше така: „Не ме оставяй… О, бебче, бебче, никога не ме оставяй…“ Тогава бях на единайсет и не бях слушала музика много често, но тази песен ме пронизваше цялата. Винаги държах касетата превъртяна от началото на песента, за да я пускам при всеки удобен случай.