Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
— Не можем да ти кажем.
Рут, Мидж и останалите ме погледнаха удивено. Ала въпреки това аз продължих, като се обърнах само към Мидж:
— Съществуват много сериозни причини, поради които не можем да ти кажем.
Мидж сви рамене.
— Имате си тайни…
— Една голяма тайна — отвърнах аз и се усмихнах, като й дадох да разбере, че не бих искала да я обидя.
Останалите кимнаха с глава в моя подкрепа, а Рут се загледа с невиждащ поглед и даде вид, че в същия миг се е замислила за нещо съвсем странично. Мидж отново сви рамене и, доколкото си спомням, всичко свърши дотук. Тя или си тръгна, или заговори на друга тема.
По същата причина, поради която не можех открито да се извиня пред Рут за разговора ни за дневника, където се вписваха покупките, сега тя не можеше да ми благодари за помощта, която й бях оказала при въпроса, зададен от Мидж. Но поведението й през последвалите дни и дори седмици ми даде да разбера колко е благоразположена към мен. Тъй като неотдавна самата аз бях в подобно положение, сега забелязвах признаците на желание от нейна страна да направи нещо хубаво за мен, да ме зарадва с нещо. Усещането беше много приятно и помня, че дори на два-три пъти ми хрумна: колко хубаво би било още дълго време да не успее да намери възможност да ми благодари и така топлината между нас да няма край. Ала все пак такава възможност й се предостави — примерно месец след случая с Мидж, когато изгубих любимата си касета.
Точно такава касета, каквато придобих много по-късно — до неотдавна я пусках в автомобила си, когато пътувах през откритото поле, а навън валеше дъжд. Ала касетофонът в колата ми започна нещо да ръмжи и да прескача и се боя, че би могъл да повреди касетата. А обикновено нямам време да я слушам вкъщи. И все пак това е една от най-скъпите на сърцето ми вещи, които притежавам. Може би към края на годината, когато ще спра да работя като помощничка, ще мога да я слушам по-често.
Подбрани са песни под общото название „След залеза“, изпълнявани от Джули Бриджуотър. Касетата, с която разполагам в момента, не е тази, която имах в Хейлшам — онази я загубих, — и сега ползвам друга със същата музика; открихме я с Томи в Норфък преди години. Но за това — по-късно. Сега ще ви разкажа за първата касета, за онази, която изчезна.
Преди да продължа, трябва да обясня каква беше тогава представата ни за Норфък. Тя просъществува години наред и мисля, че дори по едно време започнахме едва ли не да се шегуваме с нея, а всичко започна в един учебен час, когато бяхме още съвсем малки.
С графствата в Англия ни запознаваше самата госпожица Емили. Тя окачваше голяма географска карта върху черната дъска, до нея поставяше триножник и ако говореше например за Оксфордшър, върху триножника прикрепваше огромен календар с фотографии от различни кътчета на графството. Госпожица Емили притежаваше богата колекция от цветни календари и ние изучавахме по-голямата част от графствата по тях. Показваше ни някое място на картата, после се обръщаше към триножника и отгръщаше календара на съответната картинка. Пред очите ни се появяваше ту малко селце, през което лъкатушеше рекичка, ту бял паметник на върха на някое възвишение, ту стара църква сред полето; ако ставаше дума за морското крайбрежие, тя ни показваше плажове, претъпкани с почиващи, скали с накацали по тях чайки. Според мен целта й беше да получим представа за големия свят, който ни заобикаля, и е доста странно, че сега, когато вече съм навъртяла толкова километри с автомобила си като помощничка, представата ми за тези или онези графства до голяма степен е оформена от картинките, които ни бе показвала госпожица Емили. Ето например пътувам из Дърбишър и внезапно пред погледа ми се появява същият онзи площад в центъра на градчето с кръчмата в стил „Тюдор“ и с военния мемориал в средата, които ни показваше и госпожица Емили навремето — тъкмо тогава и чух за първи път за Дърбишър.
Но сега се интересувам от друго: в колекцията с календарите на госпожица Емили имаше празно място. Нямаше нито една илюстрация на Норфък. Беше провела няколко такива часа с нас и аз все очаквах идния час да ни покаже изгледи от Норфък. Но не, всеки път ставаше едно и също. Тя местеше показалката по картата и ни съобщаваше, сякаш добавяше към вече казаното:
— А тук се намира графство Норфък. Много приятно място.
Но ето че веднъж точно тогава тя се замисли — вероятно не бе решила какво да ни покаже вместо картинки. После се опомни и отново придвижи показалката си върху въпросната точка на картата.