Никога не ме оставяй

Вечерта, когато открих липсата, разпитвах всички за нея — в това число и Рут, разбира се. Сега, като обръщам поглед назад, се досещам, че тя тутакси осъзна колко дълбоко ме е засегнало изчезването на касетката и колко е важна тя за мен, независимо от факта, че не вдигнах много шум. Ето защо Рут небрежно поклати глава в отговор и продължи да върши онова, което правеше до момента. Ала на другата сутрин, когато излизах от банята, чух я да пита Хана, сякаш между другото, дали е сигурна, че не е виждала касетката ми.

Бяха изминали една или две седмици и аз отдавна се бях примирила с мисълта, че касетката ми е изчезнала, когато по време на голямото междучасие Рут неочаквано дойде при мен. Беше един от наистина хубавите пролетни дни, аз седях на тревата и разговарях с две момичета от по-горните класове. Когато Рут се приближи и ми предложи да се поразходим, аз тутакси разбрах, че това не е случайно. Оставих по-големите момичета и двете тръгнахме към отдалечения край на Северното игрище, после се изкачихме по склона на хълма и стигнахме до оградата, откъдето се откриваше красив изглед към зелената морава в двора, където се разхождаха възпитаниците на Хейлшам. Горе духаше силен вятър — помня, че доста се учудих, защото долу на тревата вятърът не се чувстваше. Стояхме на хълма и се любувахме на изгледа, после тя протегна ръката си към мен, а в нея държеше малко пакетче. Когато го взех, аз усетих, че вътре има касетка и сърцето ми силно заби. Ала Рут тутакси каза:

— Не, Кати, не е онази, която загуби. Опитах се да я намеря, но уви!