Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Но не ми се предоставяха много такива случаи: оставаха още няколко години до появата на възпроизвеждащи устройства на Разпродажбите ни. Големият касетофон бе поставен в салона за билярд, ала там винаги имаше много хора и почти никога не пусках касетата си. В стаята за творчество също имаше магнетофон, ала и там бе шумно като в билярдната. Така че единственото място, където можех да слушам на спокойствие, си оставаше нашата спалня.
По онова време обитавахме по-малки спални с по шест легла в отделни къщички и на полицата над радиатора ни имаше портативен касетофон. Ето къде ходех (обикновено през деня, когато в спалнята ни нямаше никого), за да слушам любимата си песен, която пусках много пъти поред.
Какво бе особеното в тази песен? Всъщност никога не се заслушвах в текста; просто чаках онова място, в което се пееше: „О, бебче, бебче, никога не ме оставяй…“ Представях си жена, на която са съобщили, че не може да има деца, а тя цял живот е мечтала да си роди. После става някакво чудо, тя си ражда бебе, притиска го към гърдите си, върви и си пее: „О, бебче, бебче, никога не ме оставяй…“ Пее отчасти поради факта, че е щастлива, но и защото много се страхува от нещо, което би могло да се случи — да не би детето да се разболее или да й го отнемат по някакъв начин. Още тогава осъзнавах, че тълкуването ми не е правилно, че то противоречи на останалата част от текста. Но това не беше важно за мен. В песента се пееше за онова, което току-що ви казах и аз не пропусках нито една възможност да я слушам сама отново и отново.
Тук трябва да ви разкажа за едно странно събитие, което се случи по същото време. То имаше много силно въздействие върху мен и макар че разбрах истинския му смисъл години по-късно, струва ми се, че още тогава почувствах, че в него има определен смисъл, и то много, много дълбок.
В един слънчев следобед аз влязох в спалнята, за да си взема нещо. Добре си спомням ярката светлина, защото завесите на прозорците не бяха издърпани докрай встрани и в широките осветени пространства във въздуха плаваха прашинки. Нямах намерение да пускам касетата, но като видях, че в стаята няма никого, почувствах внезапно желание да чуя песента, извадих касетата от сандъчето си и я сложих в касетофона.
Оказа се, че момичето, което го е ползвало последно, е увеличило звука и тъкмо поради тази причина не чух шума от стъпки зад гърба ми и не усетих навреме, че някой ме наблюдава. А може и да съм се увлякла твърде много. Бавно се полюшвах в такт с мелодията, като притисках към гърдите си въображаемото дете. За да довърша картината, ще уточня, че вместо бебе бях гушнала възглавницата: движех се с нея в бавен танц и, затворила очи, тихо пригласях на песента всеки път, когато звучаха думите:
„О, бебче, бебче, никога не ме оставяй…“
Песента бе на привършване, когато нещо ми подсказа, че не съм сама. Отворих очи и на вратата видях Мадам.
Застинах поразена на мястото си. После, само след миг, се почувствах обезпокоена по особен начин: забелязах нещо странно в цялата ситуация. Вратата беше леко открехната — не ни разрешаваха да затваряме плътно вратите на спалните си, освен когато спим — и Мадам дори не бе прекрачила прага, а стоеше в коридора. Беше притихнала, навела глава на една страна, за да ме вижда по-добре. Кое бе странното? Тя плачеше. Вероятно бях доловила хлипането й, докато слушах песента, и се бях сепнала.
Макар да не ни беше настойница, тя бе възрастна жена и, както сега ми се струва, очаквах да каже или да направи нещо, може би да ме изгони от стаята. Тогава щях да знам как да се държа. Но тя продължаваше да стои, не преставаше да хлипа, а в очите й, които ме наблюдаваха през тесния процеп на вратата, имаше същото онова изражение, с което ни гледаше винаги — някаква гнусливост, едва ли не отвращение. Ала този път в погледа й имаше и още нещо, което не разбирах.
Не знаех нито какво да правя, нито какво да кажа, не знаех какво да очаквам. Може би тя ще влезе в стаята, ще се разкрещи, дори ще ме удари — нямах никаква представа. Ала тя се извърна от мен и в следващия миг долових шума от отдалечаващи се стъпки. Внезапно осъзнах, че вече звучи следващата песен, аз изключих касетофона и седнах на най-близкото легло. В същия миг зърнах Мадам, която с бързи крачки се отдалечаваше от къщата ни в посока на централния корпус. Не се оглеждаше, но по прегърбената й походка аз се досетих, че продължава да хлипа.