Никога не ме оставяй
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
На възрастта, на която бях тогава, още нямах навика да мисля за нещо с часове. Сега вече го правя, но причината е в естеството на работата ми и във факта, че дълго време пътувам сама през пустите поля. Не приличах, да речем, на Лора, която въпреки шутовските си наклонности можеше по цели дни, дори седмици, да страда заради някоя дреболия, заради някоя дума, която някой й е подхвърлил мимоходом. Но След онази сутрин влизах в Класна стая 5 като в сън. Изключвах по средата на разговорите и целият урок можеше да премине покрай ушите ми. Бях твърдо решена този път да не оставя постъпката на Рут без последствия, ала дълго време не предприемах нищо съществено — само разигравах във въображението си сцени, в които я разобличавах, притисках я до стената и я заставях да признае, че всичко е било измислено от самата нея. Веднъж дори стигнах толкова далеч, че си представих как за лъжата й чува самата госпожица Джералдин и й прави огромен скандал пред очите на всички.
Дните минаваха и най-после започнах да разсъждавам върху случилото се с повече логика. Ако пеналът не е подарък от госпожица Джералдин, откъде се е взел тогава? Разбира се, Рут би могла да го получи от някой възпитаник, но подобна вероятност бе пренебрежимо малка. Ако той е принадлежал преди това на някого, дори собственикът му да е бил с няколко години по-голям от нас, подобна умопомрачителна вещ не би могла да остане незабелязана. Ако Рут знаеше, че пеналът е принадлежал на някого в Хейлшам, тя нямаше да започне тази игра, едва ли би посмяла. Най-вероятно го бе купила на някоя Разпродажба. Разбира се, и това бе рисковано. Но ако — както ставаше понякога, макар да не бе разрешено — бе дочула за пенала преди Разпродажбата и се бе договорила с някого от дежурните старши възпитаници да го купи, сега имаше всички основания да разчита, че нищо няма да излезе наяве.
Да, ама не. На всяка Разпродажба покупките и имената на купувачите се записваха в специален дневник. Макар че достъпът до тези дневници бе доста труден (след всяка Разпродажба дежурните ги отнасяха в кабинета на госпожица Емили), не бяха пък и свръхсекретни. Ако на следващата Разпродажба се завъртя около дежурния, нямаше да има проблем да надникна в дневника.
В главата ми назряваше план и като поразмислих няколко дни върху подробностите му, реших, че въобще не е задължително да го осъществя стъпка по стъпка. Ако догадката ми, че кутията за моливи е била купена на някоя Разпродажба, бих могла да блъфирам и така да разбера истината.
Тогава се състоя разговорът ми с Рут под стряхата. Денят беше мъглив и пръскаше дъжд. Двете бяхме излезли от спалните помещения и вървяхме нанякъде — може би към павилиона, не си спомням точно. Така или иначе, двете прекосявахме двора и внезапно дъждът се засили, а понеже за никъде не бързахме, ние се скрихме под корниза на централната сграда встрани от входа.
Стояхме там, от мъглата се появяваха възпитаници, втурваха се вътре в корпуса, защото дъждът продължаваше да се усилва. Колкото по-дълго стояхме, толкова повече се напрягах, защото ми беше ясно: това е възможността, която очаквах толкова време. Сигурна съм, Рут също усещаше, че назрява разговор помежду ни. Накрая реших: край, няма да чакам повече!
— Във вторник на Разпродажбата прелистих дневника — започнах аз. — Нали се сещаш? Дневника, в който се вписват покупките.
— Че за какво си го разлиствала! — изстреля въпроса си Рут. — За какво ти е притрябвал изведнъж?
— Просто така. Кристофър С. беше дежурен и двамата си побъбрихме. Той ми харесва най-много от големите момчета. Двамата си говорехме, а аз разлиствах дневника — ей така, от нямане какво да правя.
Забелязах, че Рут тутакси се досети защо започнах този разговор. Ала продължи с безразличен тон:
— Вероятно е доста скучно четиво.
— О, не, беше ми много интересно. Там е вписано всичко: кой какво е купил.
Докато произнасях тези думи, бях вперила поглед в дъжда. После преместих очи върху Рут и внезапно сякаш ме удари ток. Не знаех какво мога да очаквам; цял месец бях мислила и фантазирала, но не се и опитвах да си представя какво би могло да се получи в действителност. Видях, че Рут е потресена, унищожена; за миг тя напълно се лиши от дар слово и ми се стори, че всеки миг ще се разплаче. Внезапно ми се стори, че поведението ми е дивашко. Всички тези замисли, кроежи, които имаха една-единствена цел — да разстроят най-добрата ми приятелка! Е, поизлъгала малко — какво толкова? Нима понякога не си мечтаехме някой от настойниците ни да наруши правилата заради нас и да ни достави удоволствие? Неочаквано да ни прегърне, да ни напише тайно писмо, да ни подари нещо? Рут чисто и просто бе отишла малко по-далеч в своите безобидни мечти, но дори не бе споменала името на госпожица Джералдин.