Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Исана повдигна въпросително вежда.
Бърнард бръкна в торбата, която носеше със себе си, и измъкна стара, изтъркана кожена раница.
– Дорога е намерил това край пътя, който води директно към столицата.
Щом видя раницата, Исана примигна.
– Това не е ли старата торба на Фейд?
– Да – отвърна Бърнард. – Но Фейд я даде на Тави преди влизането му във Восъчната гора. Тави я изгуби някъде вътре по време на битката. Цялата е пропита с неговата миризма.
– Кръв и врани – изруга Исана. – Да не би да искаш да ми кажеш, че това същество го преследва?
– Така изглежда – каза Амара. – Исана, рицарите Аери ще пристигнат на зазоряване. Трябва да отидеш в столицата и да поискаш аудиенция при Гай колкото се може по-скоро. Разкажи му за ворда и го накарай да ти повярва. Той трябва да намери гнездото им и да ги спре.
– Защо вместо това не му изпратиш куриер?
– Твърде е рисковано – отвърна Бърнард. – Ако куриерът се забави или ако Гай е твърде зает с приготовленията, няма да е зле да разполагаме с човек, който да ни осигури допълнителна помощ.
Амара кимна.
– Той ще те приеме, холтър Исана. Ти може би си единственият човек, който ще може да наруши протокола и веднага да се срещне с него.
– Добре. Ще го направя. Ще говоря с него – рече Исана. – Но чак след като се убедя, че Тави е в безопасност.
Амара се намръщи, но кимна.
– Благодаря ти. Никога не съм имала намерение да те изпращам сама в онази яма със змии. Там е пълно с хора, които ще проявят интерес към теб. Някои от тях са много добри в измамите и са опасни. Мога да ти осигуря ескорт – един мъж, на когото вярвам, името му е Нидус. Той ще те посрещне в Цитаделата и ще може да ти помогне.
Исана кимна леко и се изправи.
– Благодаря ти, Амара. Ще се справя.
Тя се запъти към вратата, но потрепери и едва не се строполи на земята. Бърнард успя да я подхване навреме.
– Леле. Добре ли си?
Исана затвори очи и поклати глава.
– Просто трябва да си почина. Сутринта ще ставам рано. – После отвори очи и погледна намръщено брат си. – Нали ще внимаваш?
– Ще внимавам – обеща той. – Ако и ти ми обещаеш същото.
Тя му се усмихна едва-едва.
– Готово.
– Не се тревожи, Сана – промърмори той. – Ще се постараем всички да са в безопасност. Особено Тави.
Исана кимна и отново тръгна към вратата, този път с по-уверена крачка.
– Непременно.
Ако, разбира се, вече не бяха закъснели.
Глава 7
От момента, в който видя как хората на холтър Исана я намират в плевнята, до залязването на слънцето, Фиделиас бе пробягал повече от сто мили и бе оставил долината Калдерон далеч зад гърба си.
Павираният с помощта на фурии път отдаваше силата си на собствената му земна фурия, а чрез нея – и на самия Фиделиас. Макар мъжът да наближаваше шейсетте, продължителният бяг му бе коствал сравнително малко усилия. Когато пред очите му се появи ханът, той затича по-бавно и последните неколкостотин ярда измина почти ходом, задъхан, с леко пулсиращи от усилието ръце и крака. Огненият залез скоро се скри зад оловносиви облаци и започна да вали.
Фиделиас вдигна качулката на наметалото си. През последните няколко години косата му бе съвсем оредяла и ако не покриеше главата си, студеният дъжд щеше да бъде хем неприятен, хем нездравословен. Никой уважаващ себе си шпионин не би си позволил да настине. Фиделиас си представи колко смъртоносни биха били последиците от евентуалното му кихане или кашляне, докато се намираше в плевнята заедно с Исана и набедения за неин убиец.
Мисълта да умре по време на мисия не го плашеше, но враните да го изкълват, ако някога позволеше това да се случи заради някаква си жалка грешка.
Ханът не се различаваше по нищо от всички останали ханове в северната част на страната – десетфутова стена заобикаляше столовата, конюшните, две жилищни сгради и скромна ковачница. Фиделиас подмина столовата, където пътешествениците си купуваха топла храна. Стомахът му изкъркори. Музиката, танците и пиенето щяха да започнат чак късно вечерта, а дотогава той не искаше да рискува да бъде разпознат от скучаещите посетители, чието единствено забавление беше да зяпат наоколо и да разговарят със спътниците си.
Промъкна се до втората жилищна сграда, отвори вратата на стаята, която се намираше най-далеч от входа, и я залости зад себе си. Погледът му се спря на леглото. Болката в мускулите и ставите напомни за себе си, но дългът винаги бе преди всичко. Той въздъхна, запали камината, хвърли настрани наметалото и наля вода от каната в широка купа. След това извади малка манерка от чантата си, отвори я и ливна в купата малко от водата, налята от изворите, които се намираха дълбоко под Цитаделата на Акватайн.