Фурията на Академа

– Всичко ще бъде наред. Умирам от глад.

– Добре – омекна Бърнард и отстъпи пред погледа на Бите като бик пред овчарско куче. – Но нека вечеряме в кабинета – каза той. – Трябва да обсъдим някои неща.

Исана се намръщи.

– Но разбира се. Идвам след малко.

Мъжете излязоха. Исана стана да се освежи и да си събере мис­лите. Когато видя кървавите петна по полата и туниката си, стомахът ѝ се сви от погнуса и тя побърза да свали дрехите си колкото се може по-бързо и да ги хвърли в камината. Това си беше живо разхищение, но тя знаеше, че повече никога не би ги облякла. Не и след като бе видяла как мракът бавно настъпва в погледа на младия мъж.

Тя побърза да прогони тези мисли, съблече и бельото си и го подмени с чисто. После разплете дългата си тъмна коса и разсеяно забеляза, че в нея са се появили нови бели кичури. Върху скрина бе поставено малко огледало и тя се взря замислено в лицето си, докато разресваше косата си. Въпреки белите коси, никой не можеше да определи точно възрастта ѝ. Тя бе слаба (твърде слаба според съвременните стандарти) и чертите ѝ бяха като на двайсетина годишна девойка – наполовина на действителната ѝ възраст. Ако доживееше до годините на Бите, би изглеждала малко над трийсет­те, ако не бяха сивеещите ѝ коси, които категорично отказваше да боядисва. Може би на фона на стройното ѝ тяло и младежкия вид, които бяха типични за всички призователки на вода, единствено посивелите коси подсказваха, че е жена, а не девойка. Това си беше доста съмнително достойнство, предвид всичко, което бе преживяла и изгубила през годините, но тя не разполагаше с друго.

Исана не сплете отново косата си, а я остави разпусната и се погледна намръщено в огледалото. Да вечерят в кабинета вместо в трапезарията? Това означаваше, че Бърнард – или по-скоро Амара – са загрижени някой да не подслуша разговора им. Което пък на свой ред означаваше, че тя носи някакво послание от Короната.

Стомахът ѝ отново се сви, този път от притеснение. Убиецът в плевнята се беше появил в доста неподходящо време. Каква беше вероятността нещо такова да се случи само няколко часа преди куриерът на Короната да пристигне в долината? Едва ли тези две събития бяха свързани помежду си.

Което повдигаше въпроса кой е изпратил убиец след нея? Враговете на Короната?

Или самият Гай.

Тази мисъл далеч не бе толкова абсурдна, колкото би се сторила на някого, предвид онова, което ѝ бе известно. Исана бе срещала Гай и бе почувствала присъствието му. Тя знаеше, че той бе човек от камък и стомана, с воля да управлява, да мами и ако е необходимо, да убива, за да защити своето положение и хората си. Той нямаше да се поколебае да нареди убийството ѝ, ако преценеше, че тя се е превърнала в заплаха за него. А доколкото му бе известно, такава опасност съществуваше.

Тя потрепери и побърза да потисне тревогите си, заменяйки страха си с чувство на увереност и сила. В продължение на двайсет години тя бе пазила тайни и знаеше как да играе играта не по-зле от който и да е друг в страната. Колкото и да харесваше Амара, колкото и да ѝ харесваше да вижда брат си щастлив, Амара беше Курсор и бе вярна на Короната.