Фурията на Академа

Исана намръщено изслуша разказа на Бърнард за онова, което Дорога му бе споделил за съществото.

– Не знам, сър – обади се Арик със съмнение в гласа. – Никога не съм чувал за нещо подобно. Метаморф кръвопиец? Ако такова нещо съществуваше, щяхме да сме чували за него, нали?

– Според Дорога тогава, когато чуеш за него, вече ще е твърде късно – отвърна Бърнард. – Ако е прав за местоположението на гнездото му в Гарадос, това може да обясни изчезванията в холта ти, Арик.

– Сигурен ли сте, че не ви е разказвал някоя легенда? – попита Арик.

– Видях със собствените си очи как нашите лечители закърпват към двеста марати и поне още толкова от животните им, Арик. Никой не се шегува с такива неща. Щом Дорога казва, че е изгубил близо две хиляди бойци, аз му вярвам.

И той им разказа останалото от историята на Дорога.

Исана скръсти ръце и потрепери.

– А третото гнездо?

Бърнард и Амара си размениха един от онези погледи и на Исана не ѝ беше необходимо да прибягва към призоваване, за да разбере, че брат ѝ лъже, когато отвърна:

– Дорога е пратил следотърсачи след него. Щом открием нещо, ще нанесем удар. Но ми се иска първо да съсредоточим вниманието си върху гнездото, за което вече знаем.

– Две хиляди бойци – промърмори Арик. – Как ще нападнем това гнездо? В цялата долина няма толкова хора, Бърнард.

– Маратите са нямали рицари. Ние имаме. Мисля, че ще успеем да удържим тези ворди в гнездото им, докато не пристигне подкрепление от Рива.

– Ако пристигне подкрепление от Рива – обади се Исана.

Бърнард рязко се обърна към нея.

– Какво имаш предвид?

– Нали видя как реагира Арик, когато му разкри откъде знаеш всичко това, а той лично се е срещал с Дорога. Затова не се изненадвай, ако Върховният лорд Рива изобщо не обърне внимание на думите на един варварин.

Амара прехапа устни и присви очи.

– Мисля, че е права. Рива има много причини да мрази маратите.

– Но тук умират алерани, Амара – каза Бърнард.

– В доводите ти има смисъл – отвърна Амара. – Но това не означава, че Рива ще прояви благоразумие. И без това средствата му са ограничени след възстановяването на гарнизона и помощта, която оказа за ремонтите в холтовете. Ако мобилизира легионите си, ще се окаже с празни джобове. Ще се старае по всякакъв начин да избегне това и съм почти сигурна, че ще предпочете да протака колкото се може повече, отколкото да харчи пари по разни призрачни истории, разказани от някакъв си варварин, който дори няма фурия. Напълно е възможно дори вече да е заминал за столицата, за да присъства на откриването на Фестивала по изпращането на зимата.

– Но е възможно и да не е.

Амара вдигна ръка в успокояващ жест.

– Казвам само, че ще ни бъде трудно да получим помощ само въз основа на думите на един маратски предводител. Рива презира Дорога.

– Предпочитам да направя нещо, отколкото да стоя със скръстени ръце. А и вече изпратих куриер. Стореното – сторено. Няма време за губене.