Тайната на Ботичели
- Автор: Фиорато Марина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната на Ботичели». Краткое содержание книги:
— Така. Тази сутрин не разкрих истината за пристигането ни пред абата, защото съм убеден, че… съвсем неволно… ти си направила откритие със знаменателно значение!
Сигурно лицето ми е изглеждало точно толкова безизразно, колкото и ненарисуваното ми изображение от картината, която бях откраднала, защото той побърза да снижи стила си на изказване:
— Открила си нещо. Нещо, което те не искат да знаеш!
— Какво?
— Нямам представа.
— И кои са тези „те“?
— Тайните агенти, които ни преследват и които са твърдо решени да ни изтрият от лицето на земята, а заедно с нас — и това, което знаем.
— Ама ние не знаем нищичко!
Брат Гуидо въздъхна и реши да се обърне към мен с тон, с който би говорил с умствено изоставащ човек:
— Да, аз и ти го знаем, обаче те не знаят, че ние не знаем!
Главата ме заболя. И действително се почувствах като бавно развиващ се човек. После промърморих:
— Няма ли да бъде по-добре за нас, ако разкажем всичко на абата?
— Убежището на светата обител не е онова, което беше някога — отбеляза тъжно монахът. — Сама знаеш, че каймакът на Медичите — Джулиано, беше убит от дяволската фамилия Паци в катедралата!
А, да. Това ми напомня, че ви обещах да ви разкажа за фамилията Паци, нали? Та Паците, в чийто параклис в манастира „Санта Кроче“ се бях крила съвсем наскоро, бяха заклали Джулиано де Медичи, и не само го бяха заклали, ами го бяха нарязали на парчета. Ръгали го с ножовете си двайсет и девет пъти, а накрая клъцнали и главата му, която се пукнала като пъпеш.
— В такъв случай… — запелтечих неуверено — може би е добре да обясним всичко това на… сещаш се… на тях… и после всичко ще се оправи.
Изведнъж монахът се изпълни с такова силно вълнение, че стана и започна да крачи напред-назад и тясната килия.
— И на кого по-точно да обясним? Та нали дори не знаем кой точно ни преследва?! И можем ли оттук нататък да се доверим на някого? Мислиш ли, че можем да се върнем във Флоренция без страх за живота си, а? Откъде можем да бъдем сигурни, че стъпките, които чуваме зад гърба си, не са на поредния наемен убиец? Че ястието, което ни сервират, не е пълно с отрова? Че всеки студен полъх на зимата не е целувката на камата?
Замислих се върху тези аргументи. Да, брат Гуидо нарисува добра картинка, няма що. И нямах никакво желание да живея живота, който описа той.
— Тогава какво ще правим? — попитах.
— Налага се да използваме единственото предимство, с което разполагаме.
Имали сме предимство?
— И какво е то? — запитах на глас.
— Те се страхуват от нас!
— Те се страхуват от нас! — разсмях се аз, но смехът ми прозвуча по-скоро като магарешки рев. — Гониха ме из цяла Флоренция, заклаха приятелите ми… че и твоите… и въпреки това се страхуват от нас?
— Точно така — отговори простичко той. — Онова, което смятат, че знаем, е огромна заплаха за тях. Поради което ние действително трябва да се сдобием с въпросното познание, за да ги държим на разстояние. Тайната е най-големият ни коз и е възможно да бъдем в състояние да я използваме срещу тях, да я разменим за живота и спокойствието си.
— Ама… ама… — обърканият ми мозък не бе в състояние да подреди и едно изречение. — Ние всъщност не знаем тайната!
— Засега.
— Какво?!
— Ще се досетим за онова, което те си мислят, че вече знаем.
— И как по-точно ще го постигнем? — подметнах с нескрит сарказъм аз.
Брат Гуидо се усмихна и посочи към гърдите ми:
— Държиш ключа към загадката точно тук! — Аз сведох очи към гърдите си и за момент се зачудих как така циците ми могат да се окажат пазители на загадки. Монахът плесна нетърпеливо с ръце и поясни: — Картината!
Все така неразбираща, аз се смръщих, но въпреки това изкарах рисунката от корсажа си за втори път през този ден. Тя се бе смачкала, докато съм спала, затова я отворих, пригладих я и я затиснах от едната страна с Библията, а от другата — с една свещ.
Брат Гуидо застана до рамото ми и сянката му сякаш надвисна над мен. Картината си лежеше златиста и перфектна под слабата светлина на запалената свещ и като че ли всеки отделен детайл от нея отекваше в мрачната килия. Монахът снижи благоговейно тон и прошепна: