Огледалце, огледалце [calibre 2.35.0]

— Като в Ютюб или нещо такова? — попитах аз.

Искам да кажа, че Аш си е доста странна. Може би така релаксираше — като следи видеонаблюдението.

— От нощта, преди да намерят Най, чак до момента, в който влекачът я изважда. Те съхраняват данните си в облачна услуга, което, честно казано, всеки вече трябва да е разбрал, че е адски тъпа идея.

— Чакай… чакай? — приближих се към нея и надникнах през рамото ѝ към образа.

— Ами, полицейската теория е, че тя е избягала, забъркала се е в нещо и някак си е скочила, нали? — Аш помисли, че я питам за доказателство, а не за крайно незаконната дейност, която върши в спалнята си.

— Е, ако е скочила, трябва да е било близо до мястото, където е била открита, и да не е минало твърде много време, защото навсякъде другаде вече щеше да се е удавила, а при по-дълго време, прекарано във водата, щеше да е измръзнала до смърт. Затова ми хрумна да я потърся. Не мисля, че те дори са се сетили да търсят тук.

— Аш… — почти не ми се искаше да знам. — Ти да не би да хакна Община Уестминстър?

— Само частта за съхранение на видеонаблюдението. — Аш се ухили към мен. — И само това от нея. Въпреки че ако ти се прииска да занулиш общинския наем на родителите ти, сега е моментът да ми кажеш.

— Къщата си е наша.

— Щом казваш — Аш ми се присмя отнесено.

— По дяволите — казах, докато я гледах какво прави.

— Знам — тя отново насочи вниманието си към екрана.

Видях нещо различно в нея, докато прескачаше от екран на екран. Не беше точно щастие, но там изглеждаше уверена и спокойна. Може би за пръв път я виждах такава.

— Стоя на тези кадри от часове, няколко пъти вече гледам записа, но Наоми я няма там. Не и през шестте часа, преди да бъде намерена. И никъде няма и следа от нея около мястото, където би трябвало да е оцеляла от падането. Няма я. А това означава…

— Че теорията е погрешна — седнах до нея, настанявайки се на края на леглото ѝ.

— Да — тъмните очи на Аш потърсиха моите. — Мога ли да ти се доверя?

— Да — казах. — Така мисля.

Прегледах също и кадрите от видеонаблюдението от последния път, когато е била видяна. Вървяла е по посока метростанция „Воксхол“ в три часа през нощта. Вървяла е под железопътния мост и това е последният път, когато я виждаме, докато не се появява почти осем седмици по-късно.

— Това е лудост — казах аз. — Но това го знаем.

— Единственият отговор на загадката е, че тя се е качила в кола — каза Аш. — Само в това има някаква логика.

— Ама полицията нали провери всички коли, които са пристигнали и заминали от тунела в двете посоки. Били са само десет и едната от тях е била полицейска. Между този момент и сутрешния час пик всеки шофьор е бил абсолютно чист — напомних ѝ аз.

— Това няма как да е вярно.

Аш погледна отново изображението на сестра си, замръзнало на един от екраните. Най в лятна рокля и гуменки, нищо друго по нея, вървеше съвсем спокойно, абсолютно сама в тъмнината на тунела под жп линията.

— Няма как да е вярно, защото няма друго обяснение. Един от тези шофьори лъже.