Кралица на въздух и мрак [bg]

Джулиън благодари наум на сестра Емилия и съгласието й да измами Кохортата.

Устните на Хорас се раздвижиха.

— Подправен… фалшификат…

— В такъв случай не би имал нищо против, ако Мануел го вземе в ръце — каза Джулиън. — Нареди му да го направи.

Хорас се вкамени. Очите му се стрелкаха между Меча и Мануел; колкото и да бе смайващо, Обан бе този, който наруши мълчанието.

— Е, ако е подправен, нека момчето го вземе. Да сложим край на този фарс. — Сребристите му очи се обърнаха към Мануел. — Вземи Меча, центурионе.

Стиснал устни, Мануел протегна ръце и Джулиън постави Меча на смъртните в тях, с острието върху дланите. Ема видя как Мануел потръпна, сякаш от болка, и почувства студено облекчение. Значи, Мечът работеше. Болезнено бе да бъдеш принуден да кажеш истината. Могъществото на Меча причиняваше болка, и то не само на онези, които лъжеха, но и на всеки, който искаше да опази тайните си.

Джулиън скръсти ръце и измери Мануел със суров, студен поглед, поглед, който се връщаше поколения назад, към онези Блекторновци, които бяха инквизитори.

— Ти и Кохортата опитахте ли се да убиете Клеъри и Джейс току-що?

По лицето на Мануел бяха избили бели и червени петна, обикновено грижливо сресаната му коса сега беше разчорлена.

— Да — изсъска той. — Да, направих го. — Той стрелна Хорас с отровен поглед. — Беше по заповед на инквизитора. Когато откри, че все още са живи и че миналата нощ ще дойдат в Брослиндската гора, ни нареди да ги убием на зазоряване.

— Но това не се случи — каза Джулиън.

— Не. Някой трябва да ги е предупредил. Очакваха ни и гората беше пълна с долноземци. Нападнаха ни. Нямахме шанс.

— Значи, сте били готови да убиете събратята си нефилими и да стоварите вината върху долноземците. Защо? — попита Джулиън. — Защо подклаждате война?

— Правех онова, което Хорас ми нареди.

— А в земите на елфите — продължи Джулиън. — Когато помогна на Обан да стане крал. Когато посредничи за сключването на съюз между Кохортата и Тъмния двор. И това ли беше по нареждане на Хорас?

Мануел хапеше долната си устна толкова силно, че по брадичката му се стичаше кръв. Ала мечът беше по-силен от волята му.

— Това беше моя идея — изохка. — Но Хорас я прие на драго сърце… страшно му хареса мисълта да погодим такъв номер под носовете на Клейва… поставихме Обан на престола, защото той бе глупак, който щеше да прави каквото поискаме… щеше да симулира тези преговори с нас и щяхме да се престорим, че постигаме споразумение, в което и двете страни щяха да получат онова, което искат. Тъмният двор щеше да се сдобие с ловците на сенки на своя страна срещу светлите феи и останалите долноземци… а Кохортата щеше да е в състояние да каже, че е принудила Тъмния двор да приеме мирно споразумение, че са се съгласили никога вече да не влизат в Идрис. И двете страни щяха да изглеждат силни в очите на хората си…