Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Тя изтупа възглавничките и ги намести на седалката, този път без да помисли ласкаво за Чеза. Вече не се нуждаеше от тях, изобщо, но трябваше или да се откаже от банята, или да приеме възглавничките, докато не спаднеше и последната подутина. Чеза щеше да махне възглавничките, ако й кажеше. Все едно дали лицето й се потеше, или беше хладно, Егвийн все пак беше Амирлинския трон, пред която се кланяха крале и кралици — макар досега все още никой да не беше го правил; тя бе тази, която много скоро щеше да осъди и екзекутира Елайда и да въдвори ред в Бялата кула и по този начин — в целия свят. Чеза обаче така щеше да я уязви с укорителните си погледи за това, че не й е позволила да се погрижи за нея, че да остави възглавничките бе много по за предпочитане.
Тя седна, сложи ръце на масата и каза:
— Мат…
Той обаче я прекъсна тутакси.
— Виж какво, това наистина е пълна лудост — рече той тихо. Тихо, но много твърдо. — Най-накрая ще ти откъснат главата, Егвийн. И на трите. И на трите ще… ви… откъснат… главичките.
— Мат — каза тя с малко по-строг тон, но той продължи:
— Слушай, все още можете да се измъкнете от всичко това. Ако те си мислят, че си Амирлин, можеш да дойдеш с мен, за да… да пренесеш Бандата ми. Правиш едно прагче и изчезваме преди тези ненормалнички с мозъци колкото на кокошки да успеят да мигнат.
Нинив беше видяла, че сайдар около него се губи, но си беше имала работа с вироглави мъже много преди да се научи да прелива. Изръмжа тихо: „Той ще ми насини задника, така ли?“, ловко надигна полите си и изрита Мат в крака, толкова силно, че той залитна чак към стената, преди да успее да се хване за ритнатото място. Елейн избухна в смях и също толкова бързо го потисна, но устните й продължиха да се кривят и очите й блестяха.
Егвийн прехапа устна, за да не се разсмее и тя. Наистина беше смешно. Мат бавно извърна глава и изгледа Нинив с широко отворени от възмущение и гняв очи. После веждите му се свъсиха и той дръпна разкопчаното си палто да си го оправи и бавно закрачи към нея. Бавно, защото накуцваше. Егвийн покри уста с шепа. Наистина единственото, което можеше да направи, беше да не се разсмее.
Нинив се изправи навъсена, но после като че ли се сети за някои неща. Може би беше набрала достатъчно яд, за да прелее, но спрямо Мат сайдар явно беше безполезен. Мат беше доста висок за мъж от Две реки, значително по-висок от нея, доста по-силен и в очите му определено се четеше опасен блясък. Тя хвърли поглед към Егвийн и взе да си оправя несъществуващите гънки на роклята, стараейки се да запази строгата си физиономия. Мат пристъпи още една крачка към нея с лице като гръмотевичен облак. Поредният й припрян поглед, издаващ начало на тревога, бе последван от ситна стъпка назад.
— Мат — каза Егвийн строго. Той не спря. — Мат, престани да се правиш на глупак. Здраво си нагазил лука, но би трябвало да мога да те измъкна, ако се вслушаш в здравия разум.
Най-после той се закова. Изгледа Нинив сърдито, размаха й заканително пръст и отново се обърна към нея.
— Аз ли съм нагазил лука? Егвийн, ти си скочила от дървото право в мечата дупка и си въобразяваш, че всичко е наред само защото още не си стигнала дъното!
Тя му се усмихна кротко.
— Мат, малцина тук в Салидар хранят добри чувства към Заклетите в Дракона. Лорд Брин определено не е от тях, нито неговите войници. Чухме доста неприятни истории. Някои — направо гадни.
— Заклетите в Дракона! — изрева той. — Какво общо имат те с мен? Аз не съм никакъв проклет Заклет в Дракона!
— Разбира се, че си, Мат. — Каза го така, сякаш беше най-очевидното нещо на света. Каквото си и беше, ако си помислеше човек. — Отиваш там, където те изпрати Ранд. Какво друго може да си освен Заклет в Дракона? Но ако ме послушаш, мога да ги спра да набият твоята глава на някоя пика. Всъщност не мисля, че лорд Брин ще използва пика — той все се оплаква, че не му стигат — но съм сигурна, че ще измисли нещо.
Мат погледна другите две жени и за миг Егвийн стисна устни. Беше се изразила достатъчно ясно, но той като че ли се напъваше да разбере за какво всъщност му говори. Елейн му отвърна със стегната усмивка и утвърдително кимане. Можеше и да не разбира накъде е подкарала Егвийн, но много добре знаеше, че не говори само за да й се чуе гласът. Нинив, която продължаваше да полага усилия да задържи строгата си физиономия, само го изгледа и подръпна плитката си, но може би така беше по-добре. Въпреки че бе започнала да се изпотява. Когато се ядосаше, Нинив губеше самоконтрол.
— Сега ти ме чуй, Егвийн — каза Мат. Но пък и обърканото му мълчание май беше продължило твърде дълго. Успя някак да съчетае нравоучителния тон със снизхождение по най-язвителен начин. — Щом толкова държиш да се наричаш Амирлин, можеш да се наричаш Амирлин. Ранд би те посрещнал с отворени обятия в Кемлин дори да не му заведеш всичките тези Айез Седай, но знам, че ще бъде безкрайно щастлив, ако го направиш. Каквито и да са ти проблемите с Елайда, той може да ти ги реши. Тя знае, че той е Преродения Дракон. Светлина, нали помниш писмото й! Ами че той ще ти закърпи Бялата кула и на поднос ще ти я поднесе преди да успееш да мигнеш. Без битки. Без кръвопролития. Сама знаеш, че не искаш кръвопролития, Егвийн.