Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Но фелдфебелът-преводач, който и преди това не беше съвсем трезвен, бе загубил всякаква способност да разсъждава.

Той беше разгънал пред себе си някакъв немски вестник тъкмо на страницата с обявленията и пееше различните обявления по мелодията на марша на Радецки:

— „Разменям грамофон срещу детска количка! Купувам бели и зелени стъклени отпадъци! Изкуството на счетоводството и баланса ще научи всеки, който се запише в задочните курсове по счетоводство“ и т.н.

Маршовата мелодия не подхождаше на някои от обявленията, фелдфебелът обаче на всяка цена искаше да преодолее всички трудности и затова удряше с ръка в такт по масата и тропаше с крака. И двата му мустака, залепени от контушовката, стърчаха от двете страни на лицето му, сякаш някой беше забил в бузите му по една засъхнала четка за гума арабика. Подпухналите му очи забелязаха наистина Швейк, но това откритие не бе последвано от никаква реакция, фелдфебелът само престана да удря по масата и да тропа с крака по пода, сега той започна да барабани с пръсти по стола в ритъма на „Ich weiss nicht was soll es Bedeuten…“664 ново обявление: „Каролина Дрегер, акушерка, препоръчва се на уважаемите дами за всеки случай.“

Той пееше все по-тихо и по-тихо, докато накрая съвсем млъкна и остана неподвижен да гледа страниците с обявленията. Така даде възможност на Швейк да заприказва за своето нещастие. В тоя разговор Швейк почувствува всичката оскъдност на знанията си по немски език.

Той започна с това, че въпреки всичко е имал право да тръгне към Фелдщин покрай потока и че никак не е крив, задето някакъв непознат руски войник избягва от плен и отива да се изкъпе в езерото, край което той, Швейк, е трябвало да мине. А това е било негово задължение, тъй като е търсел най-късия път за Фелдщин, където отивал като настанител. Руснакът, щом го видял, веднага избягал и оставил цялата си униформа в храсталаците. Швейк бил чувал, че в някои случаи, на позиция например, униформите на убити противници се използуват с разузнавателна цел и затова за опит се преоблякъл в изоставената униформа, за да види как ще се движи с нея.

След като обясни това си заблуждение, Швейк разбра, че напразно си хаби думите, защото фелдфебелът отдавна беше заспал, преди още Швейк да бе стигнал до езерото. Швейк интимно се приближи до него и го докосна до рамото. Това беше напълно достатъчно фелдфебелът да падне от стола на земята, където преспокойно продължи да хърка.

— Прощавайте, господин фелдфебел — каза Швейк, изкозирува и излезе от канцеларията.

Рано сутринта командуването на военната строителна част измени предишната си заповед. Решено бе пленническата група, в която беше Швейк, да бъде транспортирана направо в Пршемишъл за възстановяване на линията Пршемишъл — Лубачув.

Всичко следователно си остана по старому и Швейк продължи своята одисея между руските пленници. Конвоиращите ги унгарци ги подкараха с бързо темпо напред.

В едно село на площада, където бе дадена почивка, те се натъкнаха на някаква обозна част. Пред групата коли стоеше офицер и гледаше пленниците. Швейк изскочи от строя, застана пред офицера и извика: