Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Всичките се спогледаха.

— Предполагам — изрече Кокошката, — това да значи, че трябва да си хващаме пътя.

— Да. Трябва.

— Пътнико — помоли Кайл. — Не…

— Така е най-добре. Аз ви излагам на опасност. Привличам ненужно внимание.

Той прекрачи и застана пред Джан. И двамата се погледнаха за миг, без да се извръщат настрани. Най-накрая Пътника пое дълбоко дъх и дълго време разглеждаше Джан, като местеше поглед нагоре-надолу. Старецът не помръдна, стиснал здраво уста, като че не смееше да говори. Миг по-късно Пътника въздъхна, кимна при някакво мълчаливо заключение и се обърна към Кайл. Постави ръце на раменете му.

— Сбогом, Кайл. Повдигни въпроса си пред Гвардията. Надявам се да се покажат достойни за теб.

И го пусна.

— Моля те, ела с нас!

Мечоносецът внимателно се протегна и докосна окачения на врата на Кайл кехлибар.

— Прав беше да го вземеш. Но аз зная, че дори и без това той винаги ще бъде с теб. Зная, че винаги ще бъде и с мен. Прощавай.

И се обърна настрани и запремигва.

Кайл усети топлите сълзи по бузите си.

— Пътнико…

Раменете на другия се изправиха.

— Така трябва да бъде, Кайл. Аз… съжалявам.

Той се обърна към братята.

— Преследвач, Кокошка, Пустош. За мен бе чест.

Те се поклониха за сбогуване.

Пътника влезе в гробницата и изчезна в тъмнината.

— На добър час, Типакой! — донесе се глас отстрани. — Прав ти път!

Кайл се завъртя. Беше се завърнал водачът им, юнакът с мърлявите дрехи. Докато всички го гледаха, той си издуха носа в ръкава на скъсаната си одежда. Кайл отново погледна към входа — беше изчезнал, разбира се.

— Хайде, хайде — махна им човечето, а широките влажни ръкави висяха празни. — Хайде.

Неохотно, с Кайл накрая, те потеглиха от приличната на пчелен кошер гробница и тръгнаха в посока, която май не се отличаваше от останалите в плоската прашна равнина, осеяна с древни гробници. Над тях, в сивото небе, летяха неща, прилични на нагънати сенки.