Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
— Мат… — почна Егвийн решително, но той я отряза.
— Не! Ако искахте да говорим, трябваше да говорите, а не да ме тряскате с проклетата си Сила. Сега ще слушате.
— Но как можа да… — възкликна Елейн. — Потоците просто… изчезнаха.
Почти в същия миг Нинив изръмжа заплашително:
— Мат Каутон, ти правиш най-голямата…
— Казах да слушате! — Той посочи с пръст Елейн. — Теб те връщам в Кемлин, стига да мога да задържа Авиенда да не те убие. Ако не искаш да ти срежат хубавата шийка, стой плътно до мен и прави каквото аз кажа, без никакви въпроси! — Пръстът му се отмести към Егвийн. — Ранд каза, че ще те върне при Мъдрите, каквото и да ти се ще, и ако това, което видях преди малко, е показателно за глупостите, които вършите, съветът ми е да се съобразиш с него веднага! Изглежда, че знаеш как се Пътува — тук Егвийн се сепна, — тъй че ще можеш да отвориш едно прагче за Бандата. И не искам никакви спорове, Егвийн! Както и от теб, Нинив! Би трябвало да те оставя тук, но ако искаш да дойдеш, идвай. Само че те предупреждавам. Ако ми дръпнеш тази плитка още веднъж, кълна се, че ще ти насиня задника!
Гледаха го, сякаш му бяха изникнали рога като на тролок, но поне си държаха устите затворени. Може би беше успял да налее малко разум в главите им. Не че щяха да му благодарят за това, че им е спасил кожите. О, не; те — никога. Както обикновено, щяха да кажат, че са щели да се оправят и сами, само че за малко по-дълго. Щом една жена може да ти каже, че й се бъркаш, когато си я измъкнал от тъмницата, какво ли не би могла да ти каже?
Той вдиша дълбоко.
— Така. Сега, като влезе нещастната тъпа глупачка, която са си избрали за Амирлин, разговора ще водя аз. Едва ли ще е много умна, иначе нямаше да я натикат на тази работа. Амирлинския трон в едно проклето село посред никъде. Ще си държите езиците зад зъбите и ще клякате колкото можете, а аз пак ще ви измъкна сланината от въгленчетата. — Те го гледаха втренчено и мълчаха. Добре. — За армията ви знам всичко, но и аз си имам армия. Ако е толкова луда, че да си въобразява, че може да измъкне Кулата от ръцете на Елайда… е, едва ли ще държи да претърпи чак толкова загуби, само за да задържи вас трите. Ти, Егвийн, отваряш този Праг и ви отвеждам в Кемлин утре, най-късно вдругиден, а тези побъркани жени могат, ако искат, да нападнат Кулата и да се оставят Елайда да ги избие. Може да ви се посъберат и дружки. Не вярвам всички да са толкова луди. Ранд е готов да им предложи убежище. Едно реверансче, една клетвичка за вярност набързо и той ще попречи на Елайда да им набие главите на копия в Тар Валон. От това по-добро не биха могли и да поискат. Е? Нещо да кажете? — Те дори не примигнаха, доколкото забеляза. — Едно простичко „Благодаря ти, Мат“ ще свърши работа. — Нито дума. Не мигат.
На врата се чу плахо почукване, после влезе някаква новачка, хубаво зеленооко момиче, което приклекна в дълбок реверанс, с широко ококорени в благоговение очи.
— Пратиха ме да видя дали имате нужда от нещо, майко. За… за генерала, искам да кажа. Вино или… или…
— Не, Табита. — Егвийн дръпна шарфа изпод шапката му и го наметна на раменете си. — Искам да поговоря малко с генерал Каутон насаме. Предай на Шериам, че скоро ще я повикам за съвет.
— Затвори си устата преди да си глътнал някоя муха, Мат — посъветва го Нинив с огромно задоволство.
Глава 39
Възможности
Егвийн намести грижливо шарфа си и изгледа Мат. Очакваше да се свие като натикан в дупката язовец, но той просто изглеждаше като ударен с чук и много изпотен. Толкова много въпроси имаше, които й се искаше да зададе — как всъщност Ранд беше научил за Салидар? Как бе възможно да знае, че е открила тайната на Пътуването? Какво изобщо си въобразяваше, че прави Ранд? — но не мислеше да ги задава сега. От Мат и неговата Банда на Червената ръка главата й кръжеше. Ранд сигурно я беше дарил с дар от небесата.
— Столът ми — каза тя тихо. Надяваше се да е забелязал, че не се поти, както и Елейн и Нинив — Нинив във всеки случай не много. Сюан им беше разкрила номера, който нямаше нищо общо със Силата — само въпрос на съсредоточаване по определен начин. Нинив много се беше ядосала — и нищо чудно, — че Сюан не ги беше научила на това преди, но Сюан спокойно поясни, че това било само за Айез Седай, не и за Посветени. Вярно, че едно хладно, наместо изпотено лице, изглежда, доста помагаше в разговорите. Поне с някои. С Мат обаче трябваше да направи чудеса. Стига да престанеше да я зяпа така. — Мат? Столът ми!
Той се сепна, а после стана и отстъпи встрани, местейки безмълвно поглед от Елейн към Нинив, сякаш бяха някаква загадка. Е, Нинив и Елейн го гледаха не по-малко озадачено и със сигурност имаха не по-малко основание за това.