Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Познавам това оръжие по-добре от теб, а и помежду ни няма нищо, пале.

Пътника внимателно отстъпи с присвити очи.

Гръмовно ръмжене разклати камъните под краката на Кайл. Той обърна глава и съзря полегнала на вратата хрътка, чудовищна твар, наглед висока колкото самия него, крастава, петниста и изпъстрена с белези. Муцуната й, по-дълга от ръката на Кайл, почиваше на протегнатите предни лапи. Амманас отиде до нея, постави ръка на главата й и зашепна успокояващо.

В тази жива картина се появи и дребният маймунообразен вестоносец. Дойде някъде отвътре и буташе парцал пред себе си. Очите на всички, без Оссерк, се отместиха и проследиха съществото, тъй като ставаше все по-явно, че пътят му ще го отведе право към гиганта. Парцалът се удари в босия крак на Оссерк. Той не се помръдна, въпреки че сключи ръце зад гърба с нещо, което се стори на Кайл раздразнение. Създанието все буташе влажната предница на парцала в крака на Оссерк. Лицето му се изкриви от раздразнение. Гигантът сведе глава. Маймуноподобното нещо подскокна, размаха ръце и тропна с крак. Оссерк въздъхна дълбоко и гръмовно и отстъпи, за да даде път на другия. Той пък прокара парцала по плочите, говорейки със себе си.

Амманас се изправи с облекчение на призрачното си лице.

— Домът не е заинтересуван. Не бива да се занимаваме с това грубо нахлуване. Можем да го пренебрегнем, както не се обръща внимание на някоя досадна муха.

Оссерк хвърли към Амманас яростен поглед, ала бързо го смени с безразличие и се обърна. Погледът му срещна Кайл и очите на момъка направо се разтопиха. Устните на Асцендента се дръпнаха назад в нещо, което с известно великодушие можеше да се нарече усмивка. На долната челюст се показаха мощни бивни.

— Добра работа, сине на степите. Задължен съм ти.

— Отче на Ветровете — започна Кайл и запелтечи, — аз нямах представа…

— И не е имало нужда. А и аз не съм баща на ветровете или на твоя народ. Предците ти просто са приели за наследствени тотемите на слънцето, небето и ветровете — които греят, въртят се и се носят без моята намеса. Така се създават митове. От вас зависи да ги пазите или не. Ето — той протегна ръка и в нея се появи оръжие. — Дължа ти един меч. Вземи моя с моите благодарности и сметките ни са уредени. Сбогом.

Исполинът рязко се обърна, излезе и изчезна в мрака. Кайл го гледаше, все едно е призрак.

— Прав ти път! — високо викна Амманас. — Хайде сега и останалите вън! Вън! Това да не е някаква мръсна кръчма? Аз да не съм гостилничар?

Хрътката си бе тръгнала, тъй че Кайл се запъти към вратата. Тя се отвори към коридор. Той мина покрай ниша, където бяха поставени сложно украсени бронзови доспехи, после към друга врата, която се отвори с приближаването на Кайл. Той почти се спъна, когато погледна назад и видя същата прилична на пчелен кошер гробница след себе си.