Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 277 278 279 280 281 282 283 284 285 ... 384
Перейти на страницу:

Грег беше готов да изкрещи.

Прътите бяха върнати в реактора и наместени. Всички хора излязоха. Повечето се отправиха към университетския стол. Грег получи печен сандвич със сирене и седна до един мрачен физик на име Вилхелм Фрунце. Повечето учени се обличаха зле, ала Фрунце беше направо плачевен в зеления си костюм, поръбен с жълт велур на илиците, яката, лактите и капаците на джобовете. Той заемаше високо място в списъка на заподозрените. Беше германец, напуснал страната и заминал за Лондон в средата на тридесетте години. Беше противник на нацистите, обаче не бе комунист, а социалдемократ. Съпругата му беше американка, художничка. Докато разговаряха по време на обеда, Грег не откри основания за подозрение — Фрунце изглежда харесваше живота в Америка и не се интересуваше почти от нищо извън работата си. Но човек никога не можеше да е сигурен кому са верни чужденците в крайна сметка. След обеда Грег стоеше в западналия стадион, гледаше хилядите празни зрителски места и мислеше за Джорджи. Не беше казал на никого, че има син. Дори и на Маргарет Каудри, с която напоследък бяха в приятни плътски отношения. Ала гореше от желание да сподели с майка си. Чувстваше се горд, без да има причина за това — не беше допринесъл за раждането на Джорджи, само беше правил любов с Джаки, което бе може би най-лесното нещо в живота му. Чувстваше се най-вече развълнуван. Предстоеше му някакво приключение. Джорджи щеше да порасне, да се учи, да се променя и един ден да стане мъж, а Грег щеше да е там, да го наблюдава и да се диви. Учените се събраха отново в два часа. Сега в галерията с измервателните уреди бяха струпани около четиридесет души. Експериментът беше старателно подновен от фазата, в която бе прекъснат, а Ферми непрестанно проверяваше апаратурата. После той нареди:

— Този път изтеглете прътите на дванадесет инча.

Тиктакането се ускори. Грег чакаше изравняването, но то така и не дойде. Вместо това тиктакането ставаше все по-бързо и по-бързо и се превърна в непрестанен рев. Грег осъзна, че радиацията е по-висока, отколкото уредите могат да отчетат. В този момент той забеляза, че вниманието на всички е приковано върху рекордера.

Скалата му беше подвижна и се променяше с всяко повишаване на нивото на радиацията.

Ферми вдигна ръка. Всички млъкнаха.

— Реакторът работи — каза той. Усмихна се и не направи нищо повече. Грег искаше да изкрещи „Изключете тогава проклетото нещо!“ Но Ферми продължи да мълчи и нищо да не прави. Само наблюдаваше писеца на рекордера.

Авторитетът му беше такъв, че никой не му възрази.

Ферми остави реактора да работи минута, после още една.

— Иисусе Христе — продума Мак Хю.

Грег не искаше да умре. Искаше да стане сенатор. Искаше отново да спи с Маргарет. Искаше да види как Джорджи постъпва в колеж. „Още не съм изживял и половината от живота си“, помисли той.

Най-сетне Ферми нареди да върнат прътите на място.

Шумът от броячите отново се превърна в тиктакане, което постепенно се забави и спря.

Грег задиша нормално.

Мак Хю ликуваше:

— Доказахме го! Верижната реакция съществува!

— И по-важното е, че тя е контролируема — обади се Грег. — Да, предполагам, че от практическа гледна точка това е по-важно. Грег се усмихна. Още от Харвард той знаеше, че учените са си такива — за тях теорията беше реалност, а истинският свят беше някакъв нескопосан модел. Отнякъде измъкнаха бутилка италианско вино в сламена кошница и няколко картонени чаши. Всички учени пийнаха по мъничко. Ето още една причина Грег да не стане учен — те не умееха да се забавляват. Някой помоли Ферми да се подпише върху кошницата; после и всички останали се подписаха. Техниците угасиха мониторите. Всички започнаха бавно да се изнасят. Грег остана да наблюдава. По някое време се оказа в галерията само с Ферми и Силард. Видя как двамата титани си стискат ръцете. Силард беше едър и кръглолик; Ферми — дребен и тънък. За миг Грег доста неуместно ги оприличи на Лаурел и Харди.

После чу как Силард казва:

— Приятелю, мисля, че това е черен ден в историята на човешкия род. „Какво, по дяволите, има предвид пък сега“, учуди се Грег.

V

Грег искаше неговите родители да приемат Джорджи. Нямаше да е лесно. Несъмнено те щяха да се нервират, когато им кажеше, че имат внук, който е бил укриван от тях в продължение на шест години. Може би щяха да се ядосат. Да погледнат с презрение на Джаки. „Нямаха право да заемат морализаторски пози“, помисли с ирония Грег — той самият бе техен незаконен син. Но хората не бяха рационални. Не беше сигурен какво значение има, че Джорджи е чернокож. Родителите на Грег не се интересуваха от расата и никога не говореха злостно за чернилки или негра, както правеха други хора от тяхното поколение. Но можеха да се променят, когато научеха, че в семейството им има негър. Грег предположи, че ще му е по-трудно да съобщи на Лев, затова първо сподели с майка си. По Коледа получи няколко дни отпуск и отиде в дома й в Бъфало. Марга имаше просторен апартамент в най-красивото здание в града. През повечето време живееше сама, обаче имаше готвачка, две прислужници и шофьор. Сейфът й беше пълен с бижута, гардеробът й бе с размерите на двуместен гараж. Но нямаше съпруг. Лев бе в града, но по традиция посрещаше Коледа с Олга. Технически още беше женен за нея, макар от години да не беше нощувал в нейната къща. Доколкото Грег знаеше, Олга и Лев се ненавиждаха, ала по някаква причина се срещаха веднъж годишно. Тази вечер Грег и майка му вечеряха заедно в апартамента. Той беше сложил смокинг, за да й достави удоволствие. — Обичам моите мъже да са добре облечени — често казваше Марга. За вечеря имаха рибена супа, печено пиле и любимия на Грег от детинство — прасковен пай. — Майко, имам новини за теб — нервно подхвана Грег, докато прислужницата наливаше кафе. Боеше се, че тя ще се ядоса. Не се страхуваше за себе си, а за Джорджи. Чудеше се това ли е да си родител — да се тревожиш за друг, повече отколкото за теб самия.

1 ... 277 278 279 280 281 282 283 284 285 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)