Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
От незапомнени времена под планинското разклонение в Долината на магьосника се разполагаше древният град, наричан от хората Исенгард. Той бе оформен отчасти още от сътворението на планините, но в древни епохи хората от Задмория бяха издигнали тук могъщите си творения, а Саруман живееше тук отдавна и не бе стоял със скръстени ръце.
Ето как изглеждаше това място, докато Саруман бе на върха на славата си, признат от мнозина за предводител на вълшебниците. Огромна пръстеновидна стена от непристъпни зъбери се издаваше от укритието на планинския склон, отдалечаваше се от него и отново се завръщаше. В нея бе пробит само един вход — грамадна арка под южната стена. Тук през черната скала бе изсечен дълъг тунел, затворен от двете страни с могъщи железни врати. Те бяха тъй изработени и закрепени на огромните си панти, стоманени пръти, забити в ядрото на камъка, че щом се отлостеха, човек можеше да ги помръдне безшумно, с лек натиск на ръцете. Който навлезеше и най-сетне стигнеше до края на кънтящия тунел, съзираше равнина, огромен кръг, леко хлътнал като гигантска чиния; от ръб до ръб имаше една миля. Някога тя бе зелена, осеяна с пътища и плодни градини, оросявана от потоци, които се спускаха от планините към централното езеро. Но нито стръкче не растеше тук в последните дни на Саруман. Пътищата бяха покрити с черни и твърди каменни плочи, вместо дървета, край тях се виеха дълги върволици от колони, едни от мрамор, други от мед и желязо, съединени с тежки вериги.
Там имаше множество домове, стаи, зали и коридори, изсечени от вътрешната страна на стените и потъващи дълбоко в скалата, тъй че над целия открит кръг надничаха безброй прозорци и мрачни врати. Хиляди можеха да живеят там — работници, слуги, роби и войници с огромен запас от оръжия; отглеждаха вълци в бърлоги под жилищата. Равнината също бе надупчена и издълбана. Дълбоки шахти потъваха в земята, ниски могили и каменни куполи покриваха изходите им и под лунна светлина Пръстенът на Исенгард напомняше гробище на неспокойни мъртъвци. Защото земята трепереше. По множество наклонени проходи и спирални стълби шахтите се спускаха към дълбоки пещери; там Саруман бе поместил съкровищници, складове, оръжейници, ковачници и огромни пещи. Железни колела се въртяха безспир и чукове тътнеха. Нощем вятърът разнасяше стълбове изпарения, огрени отдолу от червена, синя или отровнозелена светлина.
Оградени с вериги, всички пътища се спускаха към центъра. Там се издигаше кула с вълшебна форма. Тя бе изваяна от древните строители, изградили пръстена на Исенгард, и все пак не приличаше на човешко дело, а сякаш се бе откъснала от костите на земята сред прастария гърч на хълмовете. Това бе остър връх над каменен остров, черен и засиял с твърд блясък — четири могъщи многостенни каменни колони се спояваха в едно цяло, но към върха се разделяха като стърчащи рога с остри като бръснач ръбове и върхове, тънки като копия. Помежду им имаше тясно пространство и там, на площадка от полиран камък, изписан със странни знаци, човек можеше да застане на петстотин фута над равнината. Това бе Ортанк, цитаделата на Саруман, чието име (случайно или преднамерено) имаше двояко значение; на елфически език ортанк значи Връх Зъб, а на древното наречие на Пределите — Лукавия ум.
Непристъпен и изумителен бе Исенгард, дълго бе и прекрасен; там бяха живели велики владетели, охраняващи Гондор откъм Запада, мъдреци се бяха вглеждали в звездите. Но Саруман постепенно го бе преобразил според промяната на целите си, мислеше, че го е направил по-добър — и се мамеше, защото всички изкуства и хитроумни приспособления, заради които бе изоставил прежната си мъдрост и които с умиление смяташе за свои, идваха единствено от Мордор, тъй че всичко, що правеше, бе само дребно копие, детински модел или робско ласкателство на оная огромна крепост, оръжейница, затвор, могъща пещ — Барад-дур, Черната кула, която не търпеше съперници, надсмиваше се на ласкателствата и търпеливо изчакваше, уверена в гордостта и неизмеримата си сила.
Такава бе крепостта на Саруман, както я описваше мълвата, защото откакто се помнеха хората в Рохан, никой не бе пристъпил портите, освен може би малцина като Змийския език, които идваха тайно и никому не казваха какво са видели.