Властелинът на пръстените
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:
Гандалф продължи да язди към грамадната колона с Ръката и я отмина, а в това време конниците с удивление видяха, че Ръката вече не изглежда бяла. Зацапваше я нещо като засъхнала кръв; вгледаха се отблизо и разбраха, че ноктите й са червени. Гандалф безгрижно отмина напред из мъглата и те колебливо го последваха. Наоколо сякаш бе придошло внезапно наводнение, широки езера изпълваха низините край пътя и сред камъните струяха поточета. Най-сетне Гандалф спря и им махна с ръка; те приближиха и видяха, че нататък мъглите се разсейват и слънцето е огряло с бледи лъчи. Отминаваше пладне. Бяха достигнали портите на Исенгард. Ала портите лежаха на земята изкъртени и изкривени. А скалите наоколо бяха напукани и нацепени на безброй назъбени отломки, разпръснати надлъж и шир и тук-там струпани на жалки купища. Огромната арка бе оцеляла, но сега водеше към открита клисура — сводът на тунела бе съборен и в скалните стени от двете страни зееха грамадни пукнатини и проломи, кулите бяха стрити на прах. Великото море да се бе надигнало в гняв и връхлетяло с буря над хълмовете, не би могло да стори по-страшен погром.
Отвъд целият пръстен бе изпълнен с димящи води — кипнал котел, над който бяха изплували и безредно се носеха останки от греди, върлини, сандъци, бурета и натрошена покъщнина. Криви, килнати колони подаваха разцепените си върхове над потопа, но всички пътища бяха залени. Сякаш много далече, полузакрит от виещи се облаци, стърчеше скалният остров. Кулата Ортанк се извисяваше все тъй мрачна и висока, несъкрушена от бурята. Бледи вълни облизваха нозете й.
Кралят и целият му отряд седяха мълчаливо на конете и се дивяха, усещайки, че властта на Саруман е низвергната, но как — не можеха и да предполагат. Сетне обърнаха очи към арката и разрушените порти. Там, наблизо, забелязаха огромна купчина чакъл и изведнъж различиха две удобно излегнати дребни фигурки, почти незабележими сред камъните в сивите си дрехи. Край тях бяха подредени бутилки, паници и подноси, като че току-що си бяха похапнали добре и сега се отморяваха от положения труд. Едната изглеждаше заспала, другата с кръстосани крака и ръце зад главата бе облегнала гръб на една изкъртена скала и изпускаше от устата си прозрачен синкав дим на дълги ивици и малки колелца.
Теоден, Еомер и всичките им бойци дълго ги гледаха с изумление. Сред цялата разруха на Исенгард това им се стори най-странната гледка. Но преди кралят да заговори, дребната огнедишаща фигура изведнъж забеляза конниците, застанали безмълвно в края на мъглата. Скочи на крака. Поне на вид напомняше млад мъж, макар да не надхвърляше половин човешки бой, нямаше шапка на главата си, покрита с къдрава кестенява коса, но беше облечен в овехтял от пътуване плащ със същия цвят и форма, както и онези, с които спътниците на Гандалф се бяха появили в Едорас. Положил ръка на гърдите си, той се поклони доземи. После, сякаш без да забелязва вълшебника и другарите му, се обърна към Еомер и краля.
— Добре дошли в Исенгард, господари мои! — каза той. — Ние сме портиерите. Мериадок, син на Сарадок, е името ми, а моят спътник, който — уви! — е грохнал от умора — тук той подритна другия с крак, — се казва Перегрин, син на Паладин от Туковия род. Далече на север е нашият дом. Господарят Саруман е тук, вътре, но засега се е затворил с някой си Змийски език, иначе несъмнено щеше да е тук, за да приветствува толкова почетни гости.
— Щеше, дума да не става! — разсмя се Гандалф. — И Саруман ли ви нареди да пазите повредената му врата и да наглеждате за гости, когато успеете да откъснете вниманието си от подноса и бутилката?
— Не, добри ми господине, въпросът убягна от вниманието му — сериозно отвърна Мери. — Той беше много зает. Заповедите ни идват от Дървобрад, който пое ръководството на Исенгард. Той ми поръча да приветствувам с подходящи думи Владетеля на Рохан. Сторих каквото ми бе по силите.
— Ами какво ще речеш за другарите си? Какво ще речеш за Леголас и мен? — викна Гимли, който не можеше повече да се удържа. — Ах вие, негодници, вие, кръшкачи с рошави крака и рошави тикви! На каква хубавичка гонитба ни пратихте! Двеста левги през блата и гори, битки и смърт — вас да спасяваме! И да ви заварваме тук да пирувате и да мързелувате… и да пушите! Да пушите! Откъде намерихте билката, злодеи? Кълна се в чука и клещите! Тъй се разкъсвам между бяс и радост, че ще е чудо, ако не се пръсна!
— Взе ми думите от устата, Гимли — разсмя се Леголас. — Макар че аз бих предпочел да узная откъде са намерили виното.
— Не сте намерили здрав разсъдък в гонитбата си — каза Пипин, отваряйки едно око. — Заварвате ни да седим победно на полесражението, сред бойните трофеи, и се чудите как сме се снабдили с едно-две достойно заслужени блага!