Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Властелинът на пръстените
Властелинът на пръстените - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Властелинът на пръстените

Электронная книга - «Властелинът на пръстените». Краткое содержание книги:

Пълно издание
1 ... 275 276 277 278 279 280 281 282 283 ... 525
Перейти на страницу:

— Достойно заслужени? — рече Гимли. — Не мога да го повярвам!

Конниците се разсмяха.

— Няма съмнение, че присъствуваме на задушевна приятелска среща — каза Теоден. — Значи това са изгубените от твоя отряд, Гандалф? Писано било дните ни да се изпълнят с чудеса. Вече много видях, откакто напуснах дома си, а сега пред очите ми са застанали нови герои от легендите. Не са ли това Полуръстовете, които някои от нашите наричат Холбитлани?

— Хобити, ако не възразявате, господарю — каза Пипин.

— Хобити? — повтори Теоден. — Странно се е променил езикът ви, но и тъй името не звучи зле. Хобити! Нито един от разказите, които съм чувал, не може да се сравнява с реалността.

Мери се поклони, Пипин стана и също се поклони ниско.

— Много сте благосклонен, господарю — каза той, — или поне се надявам, че така мога да приема думите ви. А ето и още едно чудо! Много страни пребродих, откакто напуснах дома си, но досега не бях срещал хора, които да знаят някаква история за хобитите.

— Моят народ е дошъл от Севера в древни времена — каза Теоден. — Но няма да те лъжа — ние не знаем приказки за хобитите. Само това се разказва сред нас, че надалеч, отвъд безброй хълмове и реки, живее народът на полуръстовете, които се крият из дупки в пясъчните дюни. Но няма легенди за делата им, защото преданието разказва, че те не правят кой знае какво и избягват да се срещат с хората, а са способни да изчезват за миг; можели и да преправят гласовете си като птиче чуруликане. Но, изглежда, че има още какво да се каже.

— Наистина има, господарю — каза Мери.

— Ето например — каза Теоден, — не бях чувал, че те бълват дим от устата си.

— Нищо чудно — отвърна Мери, — защото практикуваме това изкуство едва от няколко поколения. Тоболд Рогосвирец от Дългодол в Южната околия пръв засадил истински пушилист в градината си около 1070 година по нашето летоброене. Не се знае как стария Тоби…

— Не знаете какво ви дебне, Теоден — прекъсна го Гандалф. — Тия хобити могат да седят на ръба на гибелта и да обсъждат насладите на трапезата или дребните дела на своите бащи, деди, прадеди и далечни братовчеди до девето коляно, ако ги насърчавате с неуместна търпеливост. Точно сега моментът не е най-подходящ за историята на пушенето. Къде е Дървобрад, Мери?

— Някъде към северната страна, мисля. Отиде да си пийне… чиста вода. Повечето енти са с него и продължават работата си — хей там. Мери посочи с ръка към димящото езеро; конниците се вгледаха натам и дочуха глухо ромолене и трясък, сякаш от планинския склон се откъртваше лавина: Отдалече долетя хууум-хом, като че победно засвириха рогове.

— И без охрана ли е оставен Ортанк? — запита Гандалф.

— Водата е достатъчна — каза Мери. — Но Бързолъч и още неколцина са на пост. Не всички стълбове и колони из равнината са издигнати от Саруман. Мисля, че Бързолъч стои край скалата, до подножието на стълбата.

— Да, там има един висок ент — каза Леголас, — но ръцете му са отпуснати и стои неподвижно като колона край вратата.

— Минава пладне — каза Гандалф, — а за разлика от вас ние не сме хапвали от ранно утро. Ала бих искал да видя Дървобрад колкото се може по-скоро. Не е ли оставил вест за мене, или подносите и бутилките са я изместили от паметта ви?

— Остави вест — каза Мери — и тъкмо наближавах до нея, но ми попречиха много други въпроси. Канех се да съобщя, че ако Владетелят на Пределите и Гандалф благоволят да идат към северната страна, ще намерят там Дървобрад и той ще ги приветствува. Мога да добавя, че там ще намерят и най-добра храна, открита и подбрана от вашите покорни слуги.

Той се поклони.

— Това вече е по-добре — разсмя се Гандалф. — Е, Теоден, ще дойдеш ли с мен да намерим Дървобрад? Ще трябва да заобиколим, но не е далече. Много ще узнаеш, когато видиш Дървобрад. Защото Дървобрад е Ветроклин, най-древен сред ентите и техен вожд, и когато говориш с него, ще чуеш речта на най-старото от всички живи същества.

— Ще дойда с теб — каза Теоден. — Сбогом, хобити мои! Дано се срещнем отново в двореца ми! Там ще седите край мей и ще ми разказвате каквото ви душа иска — за делата на прадедите си до най-древни времена; ще поговорим и за Тоболд Стари и неговите билкарски премъдрости. Сбогом!

Хобитите се поклониха ниско.

— Значи това бил кралят на Рохан! — подхвърли Пипин под сурдинка. — Симпатичен дядка. Много е учтив.

ГЛАВА 9

1 ... 275 276 277 278 279 280 281 282 283 ... 525
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)