Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Докато оздравявах от една отвратителна болест, Дьо ла Хей ми предаде друга не по-добра, а може би и по-лоша, но от която не вярвах, че мога да се заразя. Фламандецът, който ме оставяше сам, само сутрин за един час, за да каже молитвата си, ме направи набожен и то до такава степен, че аз му признах, че трябва да се считам щастлив, задето съм придобил една болест, която е първият подтик за спасението на душата ми. Благодарих на Бога благоговейно и съвсем искрено, че си е послужил с Меркурий, за да изведе обвития ми дотогава в мрак дух към чистата светлина на истината. Без съмнение тази извършваща се в душата ми промяна в мирогледа, беше едно наследство на предизвиканото от живака отслабване. Това нечисто и винаги вредно средство беше отслабило ума ми до такава степен, че бях като оглупял и си внуших, че тогава съм бил в голямо заблуждение. Затова с моята нова мъдрост взех решението да водя за в бъдеще съвсем друг начин на живот. Дьо ла Хей плачеше често с мене за утеха, когато ме виждаше да плача в съкрушението си, която утеха той умееше да влива в моята бедна и болна душа с една непонятна сръчност. Той говореше за рая и за нещата от другия свят, като че ли лично е бил там и аз не го осмивах. Той ме научи да се отричам от разума си. Но за да може човек да се откаже от тази божествена дарба, необходимо е да не признава вече нейната сила, трябва да е станал глупав. Например един ден той ми каза, че не се знаело, дали Бог е сътворил света в равноденствието на пролетта или есента. Ако приемем, че е станало подобно сътворяване, отговорих му аз въпреки живака, този въпрос е сам по себе си детински; понеже годишното време може да важи само за една част от земното кълбо.
Дьо ла Хей ми възрази, че моите идеи били езически и че не бива вече да правя подобни заключения, изхождащи от разума. Аз отстъпих.
Човекът е бил йезуит, но той не само не искаше да признае това, но не можеше даже да търпи, когато се говореше за това. Един ден той напълно ме подведе като ми разказа своя живот.
След завършване на образованието си и постигане на някои успехи в науката и изкуството, бях двадесет години член на университета в Париж. След това служих в армията, оттогава съм публикувал редица съчинения, излезли анонимно; те се използуват във всички училища за образование на младежта.
След оттеглянето ми от служба, понеже съм беден, ръководих възпитанието на мнозина млади хора, няколко от които днес са прочути повече със своите нравствени добродетели, отколкото със своите дарби. Последният ми ученик беше синът на маркиз Бота. Сега вече нямам никаква служба и живея, както виждате, с упование в Бога. Преди четири години се запознах с барон Бавоа от Лозана, син на генерал Бавоа, който командуваше един полк на херцога от Модена и по-късно имаше нещастието да даде повод да говорят много за него. Младият барон, калвинист като своя баща, не беше привърженик на празния живот, който би могъл да води в бащината си къща; той ме помоли да му давам същите уроци, както на маркиз Бота, за да може да поеме военна кариера. Бях много щастлив, че ще имам възможност да развия добрите му заложби и оставих всичко друго, за да мога да се отдам напълно на тази задача. Скоро открих, че по отношение на религията той знаеше, че живее в заблуждение, държеше на своята вяра само от семейни съображения. Щом узнах тайната му, беше ми лесно да му покажа, че неговите най-висши интереси стоят на карта, тъй като най-важно е спасението на душата му. Тази истина му стана ясна и той се предостави напълно на моята пълна с любов грижа. Отидох с него в Рим, където го представих на папа Бенедикт Четиринадесети, който след прекръстване го настани като подпоручик в частите на херцога на Модена. За жалост моят скъп прозелит164, който е едва на двадесет и пет години, има само седем цехина месечно, с които не може да живее, защото след сменяване на вярата си, той не получава вече нищо от своите роднини, за които неговото така наречено вероотстъпничество е ужас. Той би се видял принуден да се завърне в Лозана, ако не го подпомагах. Но тъй като за жалост съм беден и без служба, мога да го подпомагам само с милостините, които му давам, като се обръщам към кесиите на познатите ми добри хора.
164
Вероотстъпник. — Б.пр.