Кралица на въздух и мрак [bg]

Когато дойде по-близо, Дру видя, че мъничко прилича на Кийрън. Същите прави устни, същите нечовешки красиви черти, макар че косата на краля беше въгленовочерна и прошарена с лилави кичури. Приближи се до инквизитора и останалите от Кохортата и ги изгледа студено от височината на седлото си.

От Мерис се откъсна изненадан звук. Сред останалите ловци на сенки пробяга ахване, а неколцина изръкопляскаха. Колкото и да ненавиждаше Хорас, Дру трябваше да признае, че представлението си го биваше: малката групичка на Кохортата, изправена срещу огромна елфическа армия.

Радваше се, че и тя беше подготвила свое собствено представление.

— Приветстваме те с добре дошъл, кралю Обан. — Хорас наведе глава. — Благодарим ти, че се съгласи да преговаряш с нас тази сутрин.

— Лъже — заяви Тави. — Виж му лицето.

— Знам — отвърна Дру тихичко. — Ала не го казвай там, където могат да те чуят.

Обан скочи изящно от коня и се поклони на Хорас. По улиците на Аликанте премина още едно силно ахване. Елфите не се кланяха на ловците на сенки.

— Удоволствието е мое.

По лицето на Хорас се разля широка усмивка.

— Разбираш сериозността на ситуацията. Смъртта на двамина от нас, особено такива прословути ловци на сенки като Джейс Херондейл и Клеъри Феърчайлд, отвори дупка в сърцето на нашата общност. Подобна рана не може да бъде понесена от едно цивилизовано общество. Тя изисква отплата.

Иска да каже разплата, помисли си Дру. Знаеше, че двете думи са различни, макар да се съмняваше, че би могла да обясни точно как.

— Ние, от земите на тъмните феи, сме в единодушие с това мнение — отвърна Обан помпозно. — Станалото като че ли доказва, че долноземците и ловците на сенки не могат да обитават едно и също пространство в безопасност. По-добре да бъдем разделени и да се уважаваме от разстояние.

— Несъмнено — съгласи се Хорас. — Да се уважаваме от разстояние, ми се струва най-разумно.

— Ама наистина! — измърмори Мерис. — Никой не може да се хваща на тия простотии, нали?

Дру й хвърли кос поглед.

— Понякога толкова звучиш като нюйоркчанка.

Мерис се поусмихна.

— Ще го приема като комплимент.

Настъпи неочаквано раздвижване. Дру вдигна очи и видя, че Хорас, който тъкмо кимаше в съгласие с крал Обан, се взираше в далечната, със зяпнала в потрес уста.

Обан се обърна и се намръщи — първото искрено изражение, изписало се върху лицето му.

— Какво е това натрапничество?

Неспособна да се спре, Дру плесна радостно с ръце. Идващи на фокус в Проекцията, Джулиън, Ема и останалите крачеха през зелените поля към Кохортата. Напук на всичко бяха пристигнали.