Кралица на въздух и мрак [bg]

Магнус дори не си направи труда да стане от пъна, на който седеше.

— Брей — каза отегчено. — Какво ужасяващо и неочаквано нападение.

Ейлийн го плесна по рамото. Членовете на Кохортата изкачиха неголямото възвишение на бегом и връхлетяха в лагера, обграждайки Магнус, Хелън и Ейлийн. Мануел беше в центурионските си дрехи; червено-сивият му плащ се развя впечатляващо, когато сграбчи Ейлийн и я издърпа до гърдите си, с кама в ръката.

— Коя е палатката на Джейс и Клеъри? — попита и махна с камата. — Вие, двамата! Майло, Амелия! Хванете ръцете на магьосника. Без тях не може да прави магии. — Той хвърли изпълнен с омраза поглед на Магнус. — Би трябвало да си мъртъв.

— Е, да, но работата е там, че съм безсмъртен — каза Магнус жизнерадостно, докато един мускулест ловец на сенки (Майло, очевидно) изви ръцете му зад гърба. — Някой би трябвало да ти каже.

На Хелън не й беше толкова лесно да бъде жизнерадостна. Ейлийн й отправи успокояващ поглед, ала гледката на съпругата й в хватката на Мануел бе повече, отколкото бе в състояние да понесе.

— Пусни я! — нареди тя.

— Веднага щом ми кажеш къде са Джейс и Клеъри — отвърна Мануел. — Всъщност нека се изразя така, че да разбереш. Кажи ми къде са или ще прережа гърлото на жена ти.

Хелън и Ейлийн се спогледаха.

— В онази синята, ей там. — Хелън посочи, неохотно, както се надяваше.

Мануел отблъсна Ейлийн от себе си. Хелън я улови и я прегърна силно.

— Беше ужасно — промълви до шията на Ейлийн, докато членовете на Кохортата се втурнаха покрай тях с голи остриета в ръце.

— И на мен не ми хареса особено — отвърна Ейлийн. — Вони на одеколон. Като шишарка. Хайде.

Те погледнаха към Магнус, който си подсвиркваше весело, без да обръща внимание на стражите си, които изглеждаха изпотени и притеснени.

Магнус им кимна и те забързаха след Мануел и останалите, които вече наближаваха синята палатка.

— Хванете ги. — Мануел посочи колчетата на палатката. — Извадете ги от земята.

Палатката беше сграбчена, вдигната във въздуха и запратена настрани, където рухна в купчинка брезент.

Отдолу, седнали по турски на земята, Джейс и Клеъри играеха морски шах в пръстта с клечки. Клеъри беше вдигнала косата си на конска опашка и изглеждаше петнайсетгодишна.

Мануел изпръхтя.

— Убийте ги — нареди, обръщайки се към спътниците си. — Хайде. Убийте ги.

Членовете на Кохортата изглеждаха слисани. Амелия пристъпи напред, вдигнала меча си, и се сепна видимо.

Дърветата около лагера шумоляха силно. Членовете на Кохортата, които бяха останали в покрайнините на гората с извадени оръжия, се оглеждаха наоколо с озадачение и наченки на страх.

Джейс нарисува X в пръстта, довършвайки една колона, и хвърли пръчката си настрани.