Кралица на въздух и мрак [bg]

Вятърът се беше усилил и брулеше Полята, не спиран от стени или дървета. Тревата се превиваше пред Ема и останалите, а инквизиторските одежди на Хорас плющяха около него. Зара отметна косата от лицето си и изгледа яростно Джулиън, преди да обърне изпълнени с омраза очи към Ема.

— Ти — изсъска тя.

Ема се ухили насреща й с цялата омраза, предизвикана от гледката на Кортана, препасан на кръста й.

— Винаги съм искала някой да ми изсъска „ти“. Кара ме да се чувствам така, сякаш съм във филм.

Хорас се озъби презрително.

— Какво правите тук, нахални хлапета? Как смеете да прекъсвате тези преговори? Това е сериозен въпрос, не игра за малки деца.

— Никой не е казал, че е игра, Диърборн. — Джулиън спря между Хорас и множеството елфически рицари и алени стражи, с Марк и Алек от едната страна и Ема и Кристина от другата. — А ние не сме деца.

— Аз определено не съм — изтъкна Алек меко.

Един мъж, застанал в средата на групичката алени стражи, посочи Марк. Мъничко приличаше на Кийрън, с рошава лилаво-черна коса и златна диадема, килната леко върху главата му.

— Познавам те.

Марк го изгледа яростно.

— За съжаление, това е вярно. — Той се обърна към останалите. — Това е принц Обан.

— Крал Обан — сопна се Обан. — Хорас… инквизиторе, накарай ги да ми засвидетелстват нужното уважение.

— Изобщо не би трябвало да бъдат тук — заяви Хорас. — Извинявам се за това натрапничество. Ашдаун, Гладстоун — той махна високомерно с ръка, — отървете се от този боклук.