Първото правило на магьосника

— Вие всички май изглеждате добре.

— Чейс, винаги е толкова приятно да те срещна! — усмихна се Ричард. — Как ни намери?

Той явно се засегна.

— Аз съм граничен надзирател. — За него това обяснение беше достатъчно. — Намерихте ли каквото търсехте?

— Не — призна с въздишка Ричард. Той видя малки ръчички, които обгръщаха тялото на Чейс. Иззад черното наметало се подаде мъничко личице.

— Рейчъл? Ти ли си?

Лицето й се показа още малко, после грейна в усмивка.

— Ричард! Толкова се радвам да те видя отново. Чейс не е ли чудесен? Той се би с един змей, който щеше да ме изяде.

— Не съм се бил с него — избоботи Чейс. — Просто вкарах малко желязо в главата му, това е всичко.

— Но щеше да го направиш. Ти си най-храбрият човек, когото съм срещала.

С болезнена гримаса Чейс извърна очи.

— Тя не е ли най-грозното дете, което си виждал някога? — той се наведе назад и я погледна. — Не ми се вярва един змей дори да си помисли да те яде.

Рейчъл се изкикоти и го стисна с ръчичките си.

— Ричард, виж — тя вдигна краче към него, показвайки му обувката си. — Чейс уби един елен. Казва, че не било погрешка, защото еленът беше много голям, така че го продаде на един човек, но всичко, което той можеше да му даде в замяна, бяха тези обувки и тази пелерина. Не са ли прекрасни? И Чейс каза, че мога да ги задържа.

Ричард й се усмихна.

— Да, това наистина е прекрасно. — Той забеляза куклата на Рейчъл и вързопа с хляба, разположени между нея и Чейс. Забеляза, че тя погледна Сидин така, сякаш го е виждала и преди.

Калан докосна Рейчъл по крака.

— Защо избяга? Толкова много се притеснявахме за теб.

Рейчъл подскочи при докосването на Калан. С една ръка се притисна до Чейс и пъхна другата в джоба си. Не отговори на въпроса на Калан, а вместо това погледна към Сидин.

— Защо сте го взели?

— Калан го спаси — каза Ричард. — Кралицата го беше заключила в тъмницата си. Това не е място за деца, така че Калан го измъкна оттам.

Рейчъл погледна Калан.

— Кралицата не побесня ли?

— Не позволявам на никого да причинява нещо лошо на деца — каза Калан. — Пък било то и Кралица.

— Е, какво толкова гледате. Довел съм коне за всички ви. Качвайте се. Предполагах, че ще ви настигна днес. Оставил съм едно диво прасе да се пече там, където сте преспали снощи, съвсем близо до Калисидрин.

Хванал се с една ръка за седлото, а с другата придържайки Сидин, Зед се метна на един от конете.

— Диво прасе! Що за глупак си ти? Да оставиш диво прасе да се пече без надзор! Та всеки би могъл да мине и да го вземе!

— Защо си мислиш, че искам да побързаме? Там бъка от вълчи следи, макар че се съмнявам да се приближат до огъня.

— Да не си посмял да припариш до този вълк — предупреди го Зед. — Той е приятел на Майката Изповедник.

Чейс хвърли един поглед на Калан, след това на Ричард, после обърна коня си и ги поведе към залязващото слънце. Връщането на Чейс поободри Ричард. Накара го още веднъж да почувства, че всичко е възможно. След като се качи на коня си, Калан взе Сидин и двамата се заговориха и започнаха да се смеят по пътя. В лагера Зед не губи нито минутка и веднага опита печеното, обявявайки, че става за ядене. Той повдигна робата си и седна на земята с грейнало лице, в очакване някой с нож да разреже вечерята. Сидин, също с грейнало лице, се облегна на Калан, щом тя се отпусна на земята. Ричард и Чейс започнаха да разрязват прасето. Рейчъл не се отделяше от Чейс и непрекъснато го гледаше, като същевременно държеше под око Калан, куклата беше в скута й, а вързопът с хляба — до хълбока.