Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Мат отпусна копието си на седлото и изчака, докато Ванин се приближи и го поздрави небрежно.
— Намери ли ги?
Ванин се наведе на една страна и се изплю през редките си зъби. Толкова се потеше, че чак се топеше.
— Намерих ги. На осем-десет мили на запад. Из горите има Стражници. Видях как един спипа Мар — просто изникна от нищото с един от ония плащове и го помете от седлото. Здравата му се нахвърли, но не го уби. Предполагам, че Ладвин не се появи по същата причина.
— Значи знаят, че сме тук. — Мат издиша тежко. Не очакваше, че двамата ще премълчат нещо пред Стражниците, камо ли пред Айез Седай. Но пък, от друга страна, Айез Седай трябваше да го разберат рано или късно. Просто му се искаше да е по-късно. Той плесна една конска муха на китката си. — Колко са?
Ванин отново се изплю.
— Повече, отколкото очаквах да видя. Влязох в селото пешком и по улиците беше пълно с айезседайски мутри. Двеста, триста може би. Гледах да не забележат, че ги броя. — Преди на този шок да му остане време да заглъхне, Ванин се постара да му поднесе следващия. — Имат си и армия. Станува на север, предимно. Повече от твоята. Може би два пъти повече.
Междувременно Талманес, Нейлсийн и Дерид дойдоха при тях и спряха конете си.
— Чухте ли? — попита ги Мат и те кимнаха умислено. Късметът му в битките беше нещо много добро, но при числено надмощие две към едно, като се прибавеха и неколкостотин Айез Седай, и най-добрият късмет щеше да се поозори. — Не сме дошли тук да се бием — напомни им той, но лицата им останаха посърнали. Впрочем, от забележката и на него самия не му олекна. Важното беше дали Айез Седай ще поискат тяхната армия да се бие.
— Подгответе Бандата за отбрана — разпореди се той. — Разчистете колкото може повече терен и използвайте дърветата за барикади. — Талманес направи също толкова кисела гримаса, колкото и Нейлсийн: обичаха да са на седлата и да могат да се движат, когато се бият. — Мислете. Може да има Стражници, които точно в този момент ни наблюдават. — Изненада се, като видя, че Ванин кимна и многозначително отмести поглед надясно. — Ако ни видят, че се готвим за отбрана, значи явно не се готвим за щурм. Това ще ги накара да ни оставят на мира, а ако не, поне ще сме подготвени. — Това го схванаха, Талманес по-бързо, отколкото Нейлсийн. Дерид кимаше от самото начало.
Нейлсийн заусуква намазаната си брада и промърмори:
— И какво смяташ да правиш? Просто да седиш и да чакаш да дойдат?
— Това ти ще го направиш — каза му Мат. Да го изгори дано Ранд и неговото „навярно петдесетина Айез Седай!“ Да го изгори дано с неговото „Уплаши ги малко!“ Да изчака, докато някой от селото дойде и го попита защо са тук и какво искат, му се стори много добра идея. Никакви тавиренски усуквания този път. Всяка битка щеше сама да му дойде на крака; нямаше нужда сам да се пъха в нея.
— Натам ли са? — каза Авиенда и посочи. И без да дочака отговор, намести вързопа си и закрачи на запад.
Мат зяпна след нея. „Проклети айилци.“ Някой Стражник сигурно щеше да се опита да спипа и нея и тя щеше да му донесе главата му. А може би не, Стражниците все пак си бяха Стражници — ако се опиташе да наръга някой от тях с ножа си, сигурно щеше да пострада. А освен това, ако се добереше до Елейн и започнеше да й скубе косата заради Ранд, или по-лошо, да и забие нож в… Тя вече се движеше много бързо, почти подтичвайки, нетърпелива да стигне до Салидар. „Кръв и кървава пепел!“
— Талманес, поемаш командата, докато се върна, но няма да помръдваш оттук, освен ако някой не скочи върху Бандата с двата си ботуша. Тия четиримата ще ти кажат с какво може да си имаш работа. Ванин, ти тръгваш с мен. Олвер, стой край Дерид, в случай че се наложи да ми прати вест. Можеш да го научиш как се играе на змии и лисици — добави той и се ухили. — Той каза, че искал да се научи. — Челюстта на Дерид увисна, но Мат вече обръщаше коня да тръгне. Щеше да е страхотно, ако накрая някой Стражник го завлечеше в Салидар с буца на главата. Как да намали риска от това? Знамената привлякоха погледа му. — Ти оставаш тук — каза той на знаменосеца с прошарената коса. — Другите двама тръгват с мен. И тия неща ги дръжте свити.
Странната му малка свита бързо настигна Авиенда. Ако нещо можеше да убеди Стражниците да го пуснат, без да го закачат, това щеше да е единствено видът им. Не можеше да се крие никаква заплаха в една жена и четирима мъже, които явно не правеха никакво усилие да се прикрият и при това носеха две знамена. Той огледа двамата младши кавалеристи. Вятър все още нямаше, но двамата държаха знамената увити около дръжките. Лицата им бяха изопнати. Само глупак би посмял да развее тези проклетии пред Айез Седай.