Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Скоро, Бизнесмен — промърмори той. — Скоро.
3.
Единствената светлина в апаратната, която обслужваше Синхронизираната серийна програма, идваше от сърцето на самата Анхана и се преобразуваше в хладното електронно сияние на единайсетте екрана. В центъра на апаратната седеше съществото, което някога бе Артуро Колбърг; то сякаш поглъщаше с очи кипежа на необичайната пролет в Анхана.
Съществото не помръдна, когато вратата на апаратната се отвори зад гърба му. Социалните полицаи безмълвно избутаха вътре Тан’елкот и се оттеглиха, затваряйки вратата след себе си. Колбърг остана неподвижен.
Електронните екрани проблясваха в различни цветове: мъхесто зелено, небесносиньо и глинестокафяво.
— Готово е — каза Тан’елкот.
Съществото затвори за миг очи, наслаждавайки се на потока от сила, който се вливаше и изливаше от събеседника му.
— Добре, че ме повика точно сега — каза Тан’елкот. — Има толкова много неща, които трябва да обсъдим.
Една ръка, покрита със засъхнала мръсотия, махна към екрана, на който един кльощав млад мъж, въоръжен с проблясващ меч, вървеше, залитайки, по повърхността на река между стъблата на фиданки, които стърчаха изкривени като от болка над водата.
— Видя ли това?
— Да го видя? — изсумтя Тан’елкот. — Аз го създадох.
Очите на съществото се отвориха и отново се затвориха: то размишляваше.
— В това тяло крачи богинята — каза Тан’елкот. — Тя умря по моята воля и сега по моята воля живее отново. — В гласа му отекваше глухото ехо на триумф. — Мисля, че е време да предоговорим нашата сделка?
— Нима?
— Заклех се да неутрализирам Каин и Палас Рил. Направих го. В замяна на това ти се закле да ме върнеш при моите хора. Но не го направи. Вместо това бях отвлечен. Заплашван. Бит. И осакатен. Ако познавах същинската ти природа, никога нямаше да сключа сделка с теб. Но сега — сега! — Нотките на триумф в гласа му преминаха в мрачна злоба. — Сега богинята отново броди по полята на родния свят. Предупредена. Въоръжена. Непобедима. Единствената ти надежда е да се споразумееш с мен. Само аз мога да ѝ повлияя. Само аз мога да те спася.
— Къде е Ейвъри Шанкс? — попита съществото с равен тон.
— При детето. — Тан’елкот махна с ръка, отхвърляйки възможната заплаха. — Бизнесмен Шанкс няма да ти помогне с нищо. Единствената ти надежда за успех е връзката, която имам с богинята чрез детето. Тази връзка зависи изключително от благополучието на детето: тя е функция на определена конфигурация, физическа и химическа, на нервната му система. Ако Фейт заспи по-дълбоко, връзката ще бъде прекъсната; засилването на конвулсиите — които очевидно се причиняват при отделянето на момичето от Ейвъри Шанкс — може изцяло да унищожи връзката. Дори и най-малката психическа травма ще причини изменения в мозъка на детето и въздействието ѝ върху връзката ще бъде напълно непредсказуемо. Не можеш да си позволиш да нараниш когото и да било от нас.
Съществото не отговори.
— Не можеш да си позволиш допълнително забавяне. Връзката на богинята с реката също е функция на нервна конфигурация — точно сега тази връзка е слаба и ненадеждна, но ще се стабилизира прогресивно, щом богинята пренастрои тялото, което е обсебила. Със силата, която вече притежава, тя може да промени формата му или да създаде копие на предишното си тяло: дотогава вече ще е възвърнала цялата си предишна сила. Вероятно дори аз няма да мога да ѝ се противопоставя.
— Значи сега е моментът за действие.
— Сега или никога. С всяка минута закъснение изпълнението на задачата ти става все по-невъзможно.
— Добре. Убеди ме.
Тан’елкот се намръщи; като че ли не очакваше да спечели толкова лесно.
— В такъв случай моите искания са…
— Майната им на исканията ти — отвърна съществото и в гласа му се появиха похотливи нотки.
Тан’елкот поклати съжалително глава.
— Изобщо разбра ли нещо от онова, което ти казах?
Съществото се изправи и му предложи стол.
— Седни.
— Не си мисли, че можеш да продължаваш да ме тормозиш — започна Тан’елкот, но съществото отиде до един от контролните пултове в апаратната.
— Тогава остани прав — безстрастно отвърна то. — Погледни тук.
Тан’елкот погледна към ярката стена от екрани. Съществото докосна един контролен бутон и от всички екрани заструи заслепяваща светлина. Тан’елкот закри очите си с ръка, но под повърхността на черепа му, точно под късия полумесец на шевовете зад лявото му ухо, изригна сила, която разкъса мозъка му на парчета и той падна по лице на пода на апаратната.