Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Почакай малко — спря го Армстронг. — Ние сме стари приятели. Какво става, по дяволите?
Полковникът се поколеба. След това придърпа вратата.
— САВАК е обявена за незаконна от правителството, както и всички разузнавателни управления, включително и нашето, и е заповядано незабавно да бъдат разпуснати.
— Да, но от кабинета на министър-председателя вече ви съобщиха да продължавате да действате под прикритие. Няма от какво да се боиш, Хашеми. Ти не си белязан. Било ти е нареждано да разгромиш Туде, федаините, ислямските марксисти… ти ми показа заповедта. А операцията тази вечер не е ли по същата линия?
— Да. Да, така е. — Хашеми отново замълча, намръщи се, след това продължи с дрезгав глас: — Да, така е — но! Ти какво знаеш за Ислямския революционен комитет?
— Само това, че се състои от хора, лично подбрани от Хомейни — започна Армстронг съвсем честно. — Пълномощията му не са ясни, не знаем колко души са, кои са, къде и кога се срещат, нито дори дали се председателстват от Хомейни или от някого другиго.
— Аз пък знам, че със съгласието на Хомейни цялата власт ще се съсредоточи в ръцете на този комитет. Базарган е само фигура за момента, докато комитетът издаде новата ислямска конституция, с която ще се върнем във времената на Пророка.
— Дявол да го вземе! — измърмори Армстронг. — Без изборно правителство?
— Абсолютно никакво. — Хашеми беше побеснял от гняв. — Или поне няма да е изборно.
— Може би конституцията ще бъде отхвърлена, Хашеми. Нали ще трябва да я гласува народът, а не всички са фанатични привърженици…
— В името на Аллах и Пророка, не се заблуждавай, Робърт! — отговори рязко полковникът. — Преобладаващото мнозинство са фундаменталисти, това е единственото, за което могат да се закрепят. Нашата буржоазия, богаташите и средната класа са техеранци, табризци, абаданци, исфаханци и всичките се поддържат от шаха, но са само една шепа хора в сравнение с останалите тридесет и шест милиона народ, повечето от които не могат дори да четат и пишат. Разбира се, че каквото бъде одобрено от Хомейни, ще бъде гласувано с мнозинство! А ние и двамата знаем как интерпретира той исляма, Корана и Шарията.
— Кога ще бъде готова конституцията?
— Толкова ли не си разбрал какво представляваме? След тези дълги години? — попита Хашеми раздразнено. — В момента, в който грабнем властта, ние започваме да я използваме, преди да ни се е изплъзнала. Новата конституция влезе в сила веднага щом Бахтияр беше предаден от Картър и генералите и беше принуден да бяга. А колкото до Базарган — благочестивия, честния, справедливия, демократично настроения, назначения от Хомейни, този беден нещастник е само маскировка на всичко между миналото и настоящето, което ще се окаже провал.
— Искаш да кажеш, че той е жертвената овца — че ще бъде предаден на съд?
— Съд? Какъв съд? Не съм ли ти казвал какво комитетът нарича съд? Ако го признаят за виновен, веднага го разстрелват. Иншаллах! И накрая, причината, поради която не мисля хладнокръвно и съм толкова ядосан, че трябва да се напия, е това, което чух днес следобед. Научих от съвсем частен източник, че САВАК тайно се реорганизира, ще бъде преименуван на САВАМА и директор ще стане Абрим Пахмуди!
— Господи! — Армстронг се почувствува като ритнат в стомаха. Абрим Пахмуди беше един от тримата най-близки приятели на шаха, с когото той бе ходил на училище в Швейцария и който се беше издигнал до висок пост в имперския САВАК, и както се говореше, бил най-близкият съветник на шаха след семейството му. Предполагаше се, че се крие, изчаквайки удобен случай за преговори с Базаргановото правителство от името на шаха относно съставянето на конституционна монархия и абдикирането на шаха в полза на неговия син Реза.
— Да — продължи Хашеми. — Години наред този мръсник участваше във всяко важно съвещание на военни или политици, в президиума на всяко заседание на държавната власт, във всяко тайно споразумение с посланика на САЩ и генералите от Америка, във всяко важно решение на шаха, на нашите генерали, присъстваше на всяко обсъждане за преврат и за потушаването му. — Беше толкова ядосан, че по бузите му се стичаха сълзи. — Всички сме предадени. Шахът, революцията, народът, ти, аз, всички! Колко пъти сме му докладвали в продължение на години всичките ние, а пък аз десет пъти по толкова! Със списъци, имена, банкови сметки, свръзки, секрети, които сами ние можехме да открием и да знаем. Всичкото това — всичкото това в писмен вид, но само в един екземпляр — нали такова беше правилото? Всички сме предадени.