Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Времето минаваше бързо. Скоро щеше да дойде Ибрахим Киаби, за да обсъдят демонстрацията на жените. Трябваше да решат как да я манипулират с оглед по-нататъшните цели на Туде и удар срещу Хомейни и шиитството. Истинската, единствената заплаха беше аятолахът. Този странен старец с неговата гранитна твърдост. Колкото по-бързо отиде на оня свят, толкова по-добре.
През счупеното стъкло нахлу струя мразовит въздух. Това не му попречи. Беше му топло, защото беше облечен с кожено яке, дебел пуловер, риза, бельо, чорапи и здрави обувки. „Винаги да си обут с дебели чорапи и здрави обувки, в случай че ти се налага да бягаш — казваха му неговите учители. — И винаги да си готов да избягаш…“
Развеселен, той си спомни как избяга от Ерики Йоконен, като го измъкна в лабиринта и се откъсна от него някъде при Дома на покойниците-прокажени. „Сигурен съм, че някой ден ще трябва да го убия — помисли си той. — И дяволската му жена. Ах, тази Азадех, дъщерята на хан Абдула Жестокия, който, макар че е ценен като двоен агент, започва да става твърде арогантен, независим и важен, с което заплашва нашата безопасност. Да, така е, но засега бих желал съпругът и съпругата да са в Табриз и да правят това, което искаме от тях. А колкото до мен, иска ми се да съм в отпуска, отново да съм вкъщи, в безопасност, пак да съм Игор Мжитрик, капитан от КГБ, вкъщи с Делора, да я прегърна в разкошното ни легло с най-фини ирландски чаршафи, зелените й очи да блестят, кожата й да е като мляко — толкова е хубава! Още месец и половина и на бял свят ще се появи първата ни рожба. О, така ми се иска да е син…“
С половин ухо — слухът му имаше постоянна настройка да улавя опасностите — чу призивите на муезините за вечерната молитва. Започна да разчиства масата. Много скоро Ибрахим Киаби щеше да бъде тук и нямаше защо да научава работи, които не го засягат. Всичко бързо потъна в сака. Ракоци вдигна една дъска от пода и пъхна сака в дупката, в която имаше автоматичен пистолет, грижливо увит в намаслен плат, и шест английски осколочни гранати. Малко прах по процепите и ето че няма и следа от скривалището. Той намали до минимум петромаксовата лампа и вдигна пистолета. По вътрешната страна на перваза имаше малко сняг. Зачака със задоволство. Мина половин час. Киаби не беше от тези, които имат навика да закъсняват.
Чу стъпки. Насочи пистолета към вратата. Условното почукване беше безупречно, но въпреки това, след като отключи вратата, той се скри зад нея до стената и рязко я отвори широко, готов да стреля по влизащия, ако е враг. Обаче беше Ибрахим Киаби, отрупан със сняг, доволен, че най-сетне е тук.
— Извинявай, Димитрий — каза той, потропвайки с крака. В черната му къдрава коса имаше няколко снежинки. — Автобусите ги няма никакви. Ракоци заключи вратата.
— Точността е важно нещо. Нали искаше да разбереш кой е бил моллата при хеликоптера в Бандар-е Делам, когато нещастният ти баща е бил убит? Специално за теб научих името му.
Видя как светнаха очите на младежа и скри усмивката си.
— Казва се Хусаин Ковиси и е молла на Ковис. Познаваш ли го?
— Не, не, никога не съм бил там. Хусаин Ковиси? Добре, благодаря ти.
— Проверих кой е заради теб. Изглежда, че е фанатичен антикомунист, привърженик на Хомейни, но в действителност е таен агент на ЦРУ.
— Какво?
— Да — потвърди Ракоци, обяснявайки напълно дезинформацията. — Прекарал е много години в САЩ, изпратен там от шаха, говори свободно английски, като студент е бил завербуван от агентите на ЦРУ. Антиамериканското му отношение е толкова фалшиво, колкото и фанатизмът му.
— Как успя да разбереш това, Димитрий? Как успяваш да научиш толкова много и така бързо — без телефони, телекс или друго средство за връзка?
— Забравяш, че във всеки автобус, такси, камион, село и поща има и наши хора. А това трябва да се помни — добави той, вярвайки на собствените си думи. — Не забравяй, че широките народни маси са на наша страна. Ние сме те.
— Да.
Видя фанатизма в очите на младежа и разбра, че Ибрахим е инструмент, който му трябва.
— Моллата Хусаин заповядал на Зелените ленти да застрелят баща ти, като го обвинил, че е проводник на интересите на чужденците.